Историята на песните, музиката и революционните политики на френския пролетариат от Революцията до Пънка.

Както други политически движения, анархистите виждат в музиката чудесно средство за агитация и образоване на обществото, тя става главно средство за пропагандна дейност в много страни.

Във Франция, политическата песен се развива поне от времето на Революцията през 1789, когато има експлозия в музикалното изразяване. Конкретната музикална форма на шансона служи като основен инструмент за разпространяване на политически идеи. Поддръжниците на революционера Гракх Бабьоф стигат толкова далеч в разпространението на думите на шансона, че ги пеят по улиците и кафенетата.

“Повечето източноевропейски страни имат пънк история, която е почти толкова стара, колкото тази на “Западните демокрации”. Въпреки това тяхната реализация и развитие следват съвсем различни пътища от нашите. Един от факторите е изолацията. Някои от тези страни бяха наистина отрязани от останалия свят. Това доведе до развитието на много специфични и оригинални сцени. Друг фактор е, че заради липсата на свобода на словото и изразяването, да бъдеш пънк в тези страни обикновено означаваше всекидневна борба срещу различните видове полицейски сили (“Народната милиция”, тайната полиция, Държавна сигурност...), цензура и всякакви власти. Това също означава, че много пънкове бяха арестувани за дълго време, наричани “социални паразити”, “наркомани” или “културни агенти на капитализма”, или просто изпращани в психиатрична клиника (както много обикновени политически опоненти), след което държавните доктори им поставят диагноза “шизофрения” или нещо друго, което си изберат политическите власти.” (Люк Хаас в своята книга “Дискография на източноевропейската пънк музика 1977–1999”)

13 Февруари 2008, Инфоцентър Екотопия
дискусия относно ролята на музиката като средство за социална и политическа промяна.