Пристигането на летището в Тел Авив си е отделна история сама по себе си. Слизайки от самолета бяхме подложени на кръстосан разпит от охраната на летището на всяка крачка, при това още преди да стигнем до паспортния контрол. Въпроси като “какво правите тук?”, “откъде се познавате?”, “странно е, че всички да се познавате, при положение, че сте от различни страни, обяснете какви сте” (бел. - всички членове на Hello Bastards са от различни националности, въпреки, че всички живеят в Лондон), освен всички други. Отне ни грубо 1 час докато минем през цялата охрана на летището и това беше добро стечение на обстоятелствата, тъй като един от групата каза на последните охранители, че всички сме се запознали на концерт на Coldplay, а ченгето, което ни задаваше въпросите беше фен на Coldplay. Продължавайки нашия път от летището до ЖП гарата, ние бяхме следвани от цивилни полицаи. На перона, тези цивилни ченгета се опитваха да слушат нашите разговори и беше очевидно, че бяхме под наблюдение. Помислихме се за специални, поради това извънредно внимание, но нашия приятел Санти ни информира, че това е съвсем нормална процедура по сигурността на централните гари в Израел. Не беше добър знак!

Първото нещо, което ще забележите щом пристигнете в Тел Авив е мръсотията. Тя прелива отвсякъде и това го казва, някой, който живее в Лондон. Качихме се на влака - нашата дестинация беше скромен арабски квартал непосредствено до Тел Авив, наречен Яфо. Яфо има свой облик, това е сигурно; Яфо е един от добрите райони на Тел Авив, не заради архитектурата или туристическите забележителности, тъй като всъщност няма такива, а заради здраво-работещата натура на града и хората, които живеят там. Ние стояхме в Яфо заедно с няколко активисти от Анархисти срещу стената [Anarchists Against The Wall] (Санти, който свири на бас в Hello Bastards и Джонатан, който е един от хората в AATW) - повече за тях по-късно. След едва няколко часа сън, беше време да потеглим към репетиционната, която беше осигурена за групата, а от там да се отправим към мястото, което беше отредено за концерта тази вечер. Концертът беше в наистина много малко място. Беше жестоко шоу. Другите групи, които свириха тази вечер, бяха всички от Израел и бяха страхотни. Сцената там може и да е малка, но е много креативна и политизирана, нещо, което липсва на концертите, които съм посещавал през последните години - имаше и забавление!

Преди Hello Bastards да излязат на сцената, едно хлапе със скиорска маска изгори израелски национален флаг, това привлече внимание и сцената беше готова да види бандата отпред. Когато Hello Bastards излязоха на сцената, вокалистката Ейми дръпна страхотна реч за анархизма и солидарността с всички борби от Гърция до Палестина - изглежда тълпата я прие радушно и хората започнаха да танцуват още преди да е започнала песента. Хлапетата знаеха повечето песни и бурно ръкопляскаха на всяка реч на Ейми и Макс между песните. Хлапетата наистина оцениха факта, че бандата говори за много аспекти на палестинската борба от чекпойнтите до разрушенията на къщи. 

Яфо беше базата ни по време на нашия престой в Израел. Но ние пътувахме до много интересни места - Назарет, Хайфа, Мъртво море, Юдейската пустиня са само някои от тях. Природните местности на Израел са зашеметяващи и са нещо, което съм много благодарен, че видях. Израел е място на екстремни противоречия. Там има богаташки израелски райони, непосредствено до мизерстващите и изоставени арабски селища. Расизма и патриотизма в Израел са меко казано екстремни. Израелските флагове са навсякъде; те се веят от всяка кола, всяка сграда и всяка скала в пустинята - всичко е маркирано с израелски флаг – много обезсърчително. За нашето пътешествие в страната ни се наложи да наемем кола, това ни предостави първата близка среща с израелския расизъм, по време на турнето. Човекът, работещ за тази компания за коли под наем (известна марка) ни каза “Ще начертая линия върху вашата карта, за да ви покажа местата, които не трябва да посещавате”, наивно един от нас го попита “защо, защото има много кражби и престъпления?”, но той ни отвърна “не, защото тези райони са населени с араби”. Повечето израелци, които срещнахме бяха груби и неуслужливи; Жалко е, да го кажа, но се отнасяха странно с нас. Те се взираха в нас и през повечето време ни игнорираха, когато се опитвахме да ги попитаме нещо. За разлика от арабските райони, където хората бяха дружелюбни с нас, усмихваха се и ни помагаха, показвайки ни пътя, когато се изгубим.  

Добре, ние се срещнахме с групата хора от Anarchists Against The Wall. AATW са израелски колектив за пряко действие, които действат като човешки щитове по протести и протестират срещу различни аспекти на израелското потисничество, основно подкрепят палестинците, чиито домове са били разрушени от нападенията и правят демонстрации срещу апартейдната стена, която Израел изгражда на Западния бряг в палестинска територия. Това са едни от най-отдадените хора, които съм срещал през моя живот. Тези хора са активисти през цялото време и безстрашно рискуват своите животи на предните линии на демонстрациите там. В деня на пристигането ни в Израел продължаваха разрушенията на къщи в Яфо. Бяхме запитани дали искаме да се включим в демонстрацията и да покажем нашата подкрепа към местните; въпреки че се чувстваме гузни за това, ние решихме да не отидем, защото бяхме уморени, не бяхме спали, бандата трябваше да репетира по-късно този ден и какво ли не, но също имаше и възможност да бъдем арестувани, което да дойде за капак на преживяванията ни от турнето.

Демонстрациите тук продължават всеки ден, изглежда борбата е продължителна. Няколко дни по-късно бяхме извикани да се включим в друга демонстрация като част от опитите на AATW да спрат фашистки политик, който се кани да посети арабско село под прикритието, че играе ролята на наблюдател, но всъщност цели да провокира реакция от арабите по време на израелските избори. Ние мислихме дълго и тежко, тъй като тази демонстрация имаше потенциала да ескалира в насилие.

Основната политика на партията на Авигдор Либерман принадлежи на идеята да изрита всички израелци и араби, които отказват да отдадат всички свои права на Израел – фашизъм, сигурно ще се съгласите! Този тип идва от Русия и промива мозъците на руските имигранти в Израел. (бел. - националистката му партия се казва Исраел Бейтейну [Наш дом - Израел], но като младеж е бил член на фашистката партия [дори според официалните израелски институции, които в последствие я забраняват със закон] на равина Кахан, наречена Ках. Но това не му пречи да бъде един от най-популярните израелски политици в момента).

И така, какво да правим? Дали да продължим с нашия туризъм или да отидем на демонстрацията, където може да се въвлечем в сериозни проблеми?

Бяхме будни от 10 вечерта до 2 през нощта, дискутирайки какви могат да са последствията. Решихме да отидем! Демонстрацията беше в арабския град Умм Ал-Фам (отделен от Западния бряг) в 6 сутринта и трябваше да се събудим в 4 сутринта. Така след само 2 часа сън се събудихме и се присъединихме към анархистите. Срещнахме се с около 20 други активисти някъде в Тел Авив и отпътувахме към демонстрацията. Когато пристигнахме на демонстрацията, пътят беше блокиран; бяхме спрени от палестинци, които ни питаха дали сме фашисти? Ние не сме и ни пуснаха да преминем. Израелските военни бяха навсякъде с огромни оръжия, беше доста страшно. Палестинците бяха гневни и искаха този фашист никога да не стъпи в града. Демонстрацията премина сравнително успешно със само няколко дребни драскотини и ние бяхме поканени от организатора на демонстрацията, да отидем на гости в родната му къща и да хапнем хумус, приготвен от неговата майка - разбира се, отидохме. Домът беше наистина традиционна палестинска къща и беше много приятно. Когато пристигнахме с другите активисти, възрастния човек от къщата помоли жените да отидат в една стая, а мъжете в другата. Беше интересно да видим как активистите (много от тях анархисти) реагират на ситуацията. Бяхме в къщата около час, когато изведнъж хората започнаха да крещят на арабски и да излизат от къщата - фашисткият политик е успял да влезе в града от друг маршрут; казахме довиждане на домакините и благодарихме на семейството за превъзходната храна. Веднага се изсипахме на новото място, когато отидохме там вече беше станало напечено. Мъжът, който ни беше поканил в своята къща бе арестуван. Палестинците се бунтуваха; децата хвърляха камъни по израелските войници. Насилието ескалира. Някои от нас се включиха в действието, други стояха назад. Аз и един от нашата група (Уейн) се пренесохме към разгара на действието – повече от любопитство, отколкото от нов прилив на кураж - веднага след като направихме това, израелски войник насочи своето оръжие и се прицели право в нас, аз незабавно легнах на земята и Уейн ме последва. Когато погледнах към хората от AATW, те бяха на предната линия на демонстрацията и се опитваха да освободят някои от арестуваните, нехаейки за личната си безопасност. За радост нищо не бе изстреляно от военните, но беше страшно. Така битката продължи в най-добрия случай около 2 часа, докато изведнъж небесата не се отвориха, никога не съм виждал такава мълния или гръмотевица през живота си. Беше време да се омитаме.

Когато се върнахме в Тел Авив имахме още една дилема. Бяхме помолени да се включим като човешки щитове в Окупираните територии в селището Ни’илин, или на друго градче наблизо, наречено Би’лан. И на двете места в момента се водят престрелки и биват убивани хора. Седмица преди да пристигнем в Израел там шведски активист е бил прострелян в крака от снайпер. В деня на пристигането ни, Джонатан (един от нашите гидове на турнето) също е бил прострелян около крака, за щастие куршума е пропуснал самия крак и само го е облизал, разкъсвайки чорапа му. Казаха ни, че това е нова тактика на израелските въоръжени сили - да се целят по западни активисти като стрелят под пояса, за да не ги убият, но да ги сплашат от ходене по такива места и правене на репортажи за ситуацията. Затова, няма нужда да ви казвам, че трябваше да обмислим какво да правим. Демонстрацията наближава (петък). Ако тръгнем с AATW знаем, че ще се озовем на мястото на престрелките и трябва да ги следваме, тъй като не може да се движим отделно, те със сигурност трябва да бъдат наши гидове. Да бъда честен, ние не сме толкова смели, или поне аз не съм, това е много по-различно от демонстрациите в Европа, където шанса от смърт или сериозни наранявания е минимален, а сега можем да се изправим пред възможността да се случи нещо ужасно на всеки от нас. Но след часове дискутиране решихме по-вероятно да отидем с тях. Бяхме предупредени, че има наистина реална възможност да бъдем простреляни от снайпер или от гумените куршуми на военните - все пак се очаква да бъдем човешки щитове. Решението е наше. Сърцето ми казва, че трябва да го направим, но разума казва обратното. Ще ви разкажа какво се е случило след като се върнем обратно. 

Сега сме на път към Йерусалим!

--------------------------

(продължава с размисли, написани след завръщането в Лондон)

В наскорошно интервю с Норман Финкелщайн за близко-източен вестник, запитан дали някога отново ще се върне в Израел, той отговаря “нямам никакъв определен интерес да отида и посетя такава лунатична държава”. Аз мога да допълня, че напълно се съгласявам с това изказване. Всъщност, аз мисля, че Израел е не просто лунатична държава, но също фашистка и расистка такава, а последното нещо, което бих искал да направя е да се върна отново в нея (освен ако не е, за да отида на демонстрации в Палестина). По време на краткия ни престой в Израел бях свидетел на фашизъм и расизъм, от първа ръка; тази страна трябва сериозно да погледне на себе си - никога преди не съм бил в страна, която е на ръба на това да се превърне в клонинг на Нацистка Германия, може би преувеличавам, но се върнах от това турне с чувства на депресия и сериозно се притеснявам за безопасността на тези, които останаха там.  

Преди да разкажа за решението, което направихме дали да отидем на демонстрацията или не, ще се върна малко назад, тъй като има липсваща информация от първия ми имейл, която си струва да спомена. От първата демонстрация, в която участвахме в Умм Ал-Фам след нея са били арестувани осем палестински протестиращи. Един от тези арестувани (палестинецът, който ни покани в своя дом) остава в затвора – има репортаж от AATW относно демонстрацията - http://www.awalls.org/israeli_fascism_driven_out_of_umm_al_fahm_7 

Има интересни политически динамики в палестинските села, които посетихме. Селото, в което се случи тази демонстрация е водено от комунисти, а споменатия по-нагоре палестинец, който бе арестуван и посетихме неговия дом, е лидер на комунистическата партия в този район. Бях информиран, че партията прави страхотни неща за това село и изглежда се радва на широка популярност. Там има комунистически флагове навсякъде; всяка къща и всяка кола в селото има такива флагове, силен контраст с други палестински селища, които посетихме, където Хамас изглежда е доминиращата политическа сила. 

Също пропуснах да спомена, че по времето, когато бяхме там, се случиха изборите; това създаде допълнително нажежена атмосфера. Резултатите бяха доста шокиращи. Партията Yisrael Beitenu (Наш дом - Израел) на нео-фашиста Авигдор Либерман стана трета политическа сила. Това е признак за крайно-дясната политика на Израел и показва настроението на хората в тази страна. Във всяка друга страна Либерман щеше да бъде обявен за фашист, но тук на него се гледа като на легитимен играч на израелската политическа арена. Не че има особена разлика между ляво и дясно в Израел, така или иначе, но този резултат е доказателство за начина на мислене на израелските граждани в момента – много тревожно. 

Може би мисля така, защото имахме много проблеми с израелците. Без да се опитвам да обобщавам твърде много, ще кажа само, че бяхме накарани да се чувстваме наистина като чужденци и не бяхме добре посрещнати през цялото прекарано време там. Всеки ни зяпаше; коментираха ни, накрая се чувствахме като обсадени. Някои израелци бяха услужливи и дружелюбни, не ме разбирайте погрешно, но ние се върнахме от това турне с доста лоши чувства. Винаги се чувствахме доста по-комфортно в арабските райони, където хората бяха много дружелюбни и гостоприемни. Израелците винаги изглеждаха на ръба. На два от пънк концертите на Hello Bastards станаха боеве и трябваше да усмирявам хората, които се биеха и на двата концерта – не съм дошъл тук за такива простотии. Израел е като един огромен военен гарнизон. Само при влизането ни във вегетариански ресторант въоръжените охранители трябваше претърсят целия ни багаж, а на концертите имаше същата процедура. Това се случваше навсякъде. Има огромни ниво на параноя в Израел, струва си да попитаме дали наистина си струва? Аз съм живял във времена на бомбени атентати на ИРА в Англия, но не мога да си спомня нищо, дори близко до това. 

Както и да е, да продължа напред, след доста дебатиране решихме да отидем на демонстрацията. Дискутирахме дали да отидем там в продължение на много, много часове, всъщност, тази тема вероятно отне най-голяма част от времето за разговори помежду ни на цялото турне. Всекидневно имаше демонстрации навсякъде по Западния бряг. Доколкото успях да разбера двата главни центъра на демонстрации са в палестинските селища Бил’ин и Ни’илин - и двете в районите на Рамала и ал-Бирех на Западния бряг. Бяхме предупредени от много хора, с които разговаряхме на концертите, че ако това е нашето първо посещение на Западния бряг трябва да отидем в Бил’ин, който, въпреки че е доста опасно място, все още е по-безопасно от Ни’илин, обаче, това обикновено бе последвано от коментара “но тъй като познаваме хората, с които сте заедно, вероятно ще ви заведат в Ни’илин”. Направихме всичко възможно да убедим домакините си, че Бил’ин е по-добрата възможност за нас и нашата безопасност, и че сме за първи път на Западния бряг, така че трябва да сме внимателни, всичко това, докато се опитваме да не показваме колко сме уплашени. Дойде сутринта преди демонстрацията и бяхме информирани, че заминаваме за Ни’илин. Проклятие, моите мисли веднага се насочиха към простреляния там шведски активист наскоро, и към всичките истории, които бях чувал за Ни’илин - почувствах се слаб и бях уплашен. Накараха ме събера кураж, но не бях сигурен, че ще успея; реалността ме спираше, това беше, нямаше връщане назад, ние отивахме право към едно от най-опасните места за протестиране на Западния бряг и можеше да бъдем сериозни ранени или убити. Дълбоко в себе си знаех, че Ни’илин ще бъде нашата дестинация; освен всичко, аз познавах добре тези активисти и знаех много добре, че за тях всичко по-малко от това да помогнат на хората в най-екстремните ситуации би било провал за тях. Аз попитах моя домакин “защо по дяволите Ни’илин?”, отговорът беше “В Бил’ин вече има много чужденци и активисти; Ни’илин се нуждае повече от нашата помощ, трябва да бъдем там” това беше всичко. Като странична нотка, международните активисти са много важни за палестинската борба и могат да спасят животи. Израелските въоръжени сили не са толкова склонни да убиват палестинци ако знаят, че могат по случайност да убият чужденеж или израелски гражданин (въпреки това, както знаем това не е случая с Рейчъл Кори и Том Хърндал). 

Проправихме си път до мястото на срещата, където се срещнахме с други 10 международни активисти, бяхме около 17 от нас на тази кръстопътна точка. Всичките се натъпкахме в няколко коли и отпътувахме. По пътя ни обясниха какво може да очакваме, какво да правим и какво да не. Ние щяхме да правим шествие в определената за изграждане на разделителната стена зона. Казаха ни да не се опитваме да започнем никакъв вид протест, защото сме там просто, за да подкрепим местните; това означава никакво хвърляне на камъни или каквото и да било, което може да има сериозни последици не само за активистите, но и за местните. Казаха ни да се групираме; да стоим винаги с другарите си през цялото време като трябва да отговаряме един за друг. Казаха ни, че когато започнат атаките със сълзотворен газ (не ако, а когато) да не бягаме, защото в паниката вдишваш много повече газ, както и да си прикриваме лицата с шал или някакъв подобен материал, който ще донесе няколко секунди, в които може да си проправим път извън обсега на газта, както и да не си търкаме очите или използваме вода да си ги измием, защото това ще влоши нещата – казаха ни, че сълзотворния газ тук е различен и аз осъзнах, че е много по-силен от използвания в Европа. Казаха ни също, че когато започнат да се случват лоши неща, трябва винаги да следваме палестинците, защото те знаят къде да избягат. Подготвихме се максимално и се разделихме на групички (според това кой къде иска да участва в демонстрацията, отпред или отзад) и си записахме телефонните номера, в случай, че се разделим. Бяхме информирани, че градът, към който отиваме е смятан за град под властта на Хамас и е доста подвластен на традициите. На жените не им е разрешено да протестират заедно с мъжете, но се правят изключения за чужденците, трябваше да имаме едно наум относно културата и бяхме предупредени, че може да станем свидетели на сцени на екстремни жестокости срещу животни; ако сме в състояние да издържим на това, просто да прехапем устни, ако наистина искаме да се включим. 

След часове каране от Тел Авив пристигнахме до първия военен чекпойнт. Нашият шофьор, който говори иврит обясни, че отиваме в град близо до Ни’илин. Въпреки подозренията им, военните ни пуснаха да преминем. По време на пътуването предминахме покрай много израелски заселнически територии. Преселенията са лесни за разпознаване. Те всички изглеждат като красиви къщурки от Бавария или нещо подобно – всички имат красиви червени покриви с бели основи, с добре поддържани градини. Това в контраст с околните палестински градове, които приличат на гета. Шофьорът ни каза, че водата в този район се пренасочва директно към тези преселения, докато палестинците имат силно-регулирани водни запаси. През повечето време водата не тече в техните домове, а когато потече натам, тя няма достатъчно налягане, палестинците трябва да се оправят чрез собствено-изкопани кладенци, въпреки че това е чисто палестинска земя. Популациите на тези преселения са основно имигранти от Щатите и Русия – те не са местни евреи от Израел. Скоро след това стигнахме до следващия чекпойнт – отново след няколко минути дискусии между нашия шофьор и войника на стража, успяхме да преминем и него. По време на пътуването видяхме, че има два паралелни пътя. Казаха ни, че израелците и палестинците имат два отделни пътя – няма смисъл да обяснявам как палестинските пътища бяха кални пътеки, в сравнение с добре поддържаните израелски пътища. Трябваше да преминем през още един чекпойнт до самото влизане в Ни’илин преди наистина да се озовем в града. Всъщност, ние успяхме да преминем през тези чекпойнти, единствено защото шофьорът ни беше израелец, ако той беше палестинец, ние нямаше да успеем да отидем никъде. Влязохме в града и поздравихме другите чужденци. Повечето чужденци бяха от ISM (International Solidarity Movement), които имат къща в селището, а имаше и доста хора от AATW.  

Ни’илин е много мизерно и изоставено градче. То е построено върху стръмен хълм, заобиколен от фермерска земя, скалист терен и маслинови дървета. Демонстрацията започна в 12:00, след времето за молитва. Насочихме се към стартовата точка на шествието, която беше пред джамия, на върха на хълма, палестинците дойдоха и раздадоха шоколад в знак на благодарност към указаната подкрепа в тяхната борба. От джамията следваше път, който отиваше надолу към зоната, където ще бъде изградена разделителната стена - точно през палестинската земя – това беше нашата цел! Земята там е покрита с маслинови дървета и множество огромни скали, зад които, както ни казаха, израелските войници се крият, чакащи ни да започнем шествието преди да ни атакуват. Успяхме да видим някакви раздвижване в дистанция, но не забелязахме нищо по-наблизо. Времето беше горещо и доста некомфортно. Молитвите свършиха и палестинците излязоха от джамията като веднага покриха своите лица с традиционните палестински шалове - кефая, шествието започна. Ние изчакахме докато те оглавят шествието, не искахме да сме на предните линии по очевидни причини. Те започнаха да пеят лозунги на арабски – казаха ни, че крещят “Махайте се от тук, Хитлеровци!”. Ние се присъединихме към протеста по средата на неговия път; имаше общо около 200 души като приблизително 30 или повече бяха чужденци от Испания, Швеция, Франция, САЩ и Канада, хората от Hello Bastards, които са от Южна Америка, Полша и Германия. Направихме не повече от 50 крачки преди всичко да се промени. Изведнъж полетяха кутии със сълзотворен газ, идващи от всички възможни посоки. По предназначение трябва да бъдат изстреляни във въздуха, за да имат шанс хората да избегнат металните кутии, когато се приземят, тъй като могат да те убият ако те уцелят в главата (един от нашите домакини, Джонатан, преди е бил удрян в главата и има два мозъчни хеморагии, заради това), те са много опасни. Тези бяха изстреляни директно в нашите тела и буквално в нашите лица. Имаш само секунда или две да се отместиш от тяхната траектория. Почти веднага започна паниката, едни хора се разбягаха в една посока, останалите в други. Огледах наоколо и не можах да видя моя другар никъде; газът беше толкова гъст, всичко беше обхванато в димна завеса. Започнах да бягам към най-близките скали, за да попреча да ме арестуват или да ме уцелят в главата, също да огледам добре къде се намирам. Забелязах, че някои от активистите бяха обградени между скалите. Беше невъзможно да стигна до тях, за това трябваше да бягам нагоре по хълма, където забелязах, че някои хора успяха да избягат. Преди да побегна направих кратък оглед за наближаващи войници, не видях такива. След като тръгнах, почти веднага полетяха кутии сълзотворен газ падащи точно до мен, газта беше навсякъде, сложих си шала и се опитах да неутрализирам или да избягам от този газ. Направих го, но не бе достатъчно. Бях почти на колене, заради силата на газа, очите ми горяха, а в гърлото ми все едно гореше огън. Беше невъобразимо. От върха на скалите аз гледах другите отпред, опитващи се пробият кордона; все пак те успяха да го направят без сериозни наранявания.

Обратно близо до началната точка на демонстрацията намерих моя другар, където обменихме нашите мисли и измислихме следващия си план. Всичко това, докато металните кутии с газ продължаваха да падат навсякъде, трябваше да се върнем обратно, беше невъзможно да стоим на едно място. Точно там започнаха да летят зашеметяващи гранати, изстреляни по нас, навсякъде се чуваха невъобразими шумове, скоро разбрах, че те са от гумени куршуми и живи муниции. Ако преди това не съм се чувствал като на бойно поле, то сега започнах да се чувствам точно така. Ние отстъпихме назад към селището, беше очевидно, че предните линии нямат никакъв шанс, газта беше навсякъде, а вятърът беше в услуга на войниците. Беше се стигнало до тази фаза, когато 7 - 8 годишни деца взеха своите прашки и с повече кураж от който и да е от нас излязоха отпред и започнаха  да се се съпротивляват на израелските въоръжени сили. Имаше орди от деца, които със своите прашки изстрелваха камък след камък по израелските войници – те всъщност отблъснаха войниците назад за известно време, позволяващи на по-възрастните от селото и на активистите да координират тактиката си на задната линия. Не мога да кажа нищо, освен да ръкопляскам на тези храбри деца.

На тази фаза получих преживявания, които никога няма да забравя. Беше едновременно трагично и красиво в същото време. Птичка (гълъб) падна точно пред нас, задушена от газта. Един палестинец вдигна птицата и се опита да избяга от обсега на газта и да я пусне на чист въздух. Птичката се бореше за живота си, но газа беше твърде силен. Палестинецът и още няколко души намериха парче чиста земя, изкопаха дупка и погребаха птичката - те казаха, че птичката е пророк! Състраданието при подобни обстоятелства е вдъхновяващо. 

Беше решено да изградим барикада, която да блокира пътя от възможни навлизания в селото от страна на въоръжените сили. Незабавно намерихме скали и други предмети, които можем да използваме. Барикадата беше почти завършена, когато група палестинци идваха на бегом към нас и със знаци ни показваха да бягаме незабавно – ние не останахме там! По това време военен джип се появи отникъде и с гръм и трясък разби барикадата. Ние бягахме за своите животи! Погледнах наоколо, двама войници слязоха от джипа и единият беше с насочено към мен оръжие – всичко, което можех да направя е да продължа да бягам, бях на около 20 крачки от тях - в този момент очаквах просто куршум в гърба си. Два куршума прелетяха покрай мен. Единият мина много близо до дясното ми ухо, усетих как профуча много близо, а другият премина покрай десния ми крак. Предположих, че са с гумена обвивка, защото видях как рикушираха в стената пред мен и продължаваха да се блъскат в стените надолу по улицата. Виждайки какво става, палестинска жена отвори вратата на своята къща и ни предложи да влезем в нейния дом за безопасност, докато опасността премине.  

Тази игра на директни или вторични атаки продължи с часове, докато не стана време военните да си заминат. През целия ден бяхме атакувани със сълзотворен газ, зашеметяващи гранати, димни гранати, гумени куршуми и както по-късно разбрахме, живи муниции. Нашият ден приключи, за съжаление за палестинците това просто един обикновен ден на продължителни репресии от израелската армия. Те дори не могат да направят мирна демонстрация на собствената си земя, без да бъдат атакувани и обстрелвани - отвратително е! Не мога да си представя как хората продължават да са силни и могат да покажат такова състрадание в такива на моменти душегубни унищожителни ситуации. Палестинците са много признателни на чужденците и ни дадоха отново храна в знак на благодарност. Нашето задоволство от оцеляването в Ни’илин скоро бе помрачено от новината, че в Хеброн, недалеч на север от мястото, където се намирахме, 14 годишно дете е било убито по време на протест. Нашето пътуване продължи в тишина! 

Времето, което прекарахме в Израел отиваше към своя край. Имахме само една цел и тя беше да напуснем страната, което както ни казаха, можеше да се окаже по-трудно от влизането в нея. Трябваше да показваме паспортите си и бяхме разпитвани 12 пъти на летището. Всеки от нас бе разпитван по отделно по няколко пъти, с въпроси като “били ли сте в окупираните територии?”, “защо сте стоели в Яфо?”, тъй като се смята за арабска област, освен другите безпокойства. Разпитването беше непрестанно. Отне ни около 2 часа, докато се озовем пред терминалите и едва успяхме да се качим в самолета на време. По-късно разбрахме, че наш приятел, който е пътувал отделно е бил разпитван в продължение на 3 часа и е получил черен печт за влизане в Израел отново. 

Израел е напълно военна държава и такава, в която нямам намерение да се върна отново. Въпреки това, смятам да се върна в Палестина при най-близка възможност, за да подкрепя AATW в тяхната борба срещу израелския фашизъм. Работата на ATTW и ISM е забележителна с оглед на обстоятелствата. И двете групи се нуждаят от финансова подкрепа и нашата работа е да ги подпомагаме колко се може повече чрез организиране на благотворителни пънк концерти и пр. Моля, разгледайте сайта на AATW, той се обновява почти ежедневно и ги подкрепяйте по всякакъв начин. За повече информация относно акциите на AATW - www.awalls.org 
 
Н.Б.: 14 души бяха ранени в демонстрацията.

В допълнение, нещо за хардкор/пънк сцената в Израел. Беше чудесно да видим толкова много веган/стрейт-едж хлапета там, всички те са отдадени в борбата срещу израелските репресии. Всички, с които успяхме да си поговорим там, редовно ходят на тези демонстрации на Западния бряг. Същите хора, които стоят зад AATW са активистите, които са активни и в акциите за правата на животните там. Бандите, които гледахме бяха също страхотни, много политични, беше добре да се види. Също така, на Западния бряг се срещнахме и с веган стрейт едж хлапе от Швеция, беше забавно след целия този път до Палестина да срещнем веган-едж от Европа.

Борбата продължава!