Вземане на решния чрез консенсус

Има много начини, за една група, да взема решения и никой от тях не е идеален. Повечето от нас са израснали в култура, считаща гласуването за най-демократичния начин за вземане на решения. На практика, обаче, е на лице едно голямо разочарование, що се отнася до възможностите на тази практика за колегиалност при вземането на решения. Независимо в какъв мащаб, голямо малцинство е недоволно от резултата. И дори и това малцинство да приема резултата, защото е приело “правилата на играта”, то активно ще се съпротивлява или ще се опита да смекчи последствията от това решение до следващата възможност за гласуване. Компромисът е друг метод за взимане на решения, обикновено чрез преговори. Две, или повече, страни обявяват всяка своето становище и го изменят малко по малко, чрез премерени отстъпки. Най-често преговорите водят до незадоволителни резултати и за двете страни, защото никоя не е напълно задоволена. От друга страна, консенсусът е далеч по-алтернативен начин за вземане на решения, стимулиращ творческия дух на всеки от участниците. Това е процес, при който никое решение не може да бъде взето докато всички участници не го одобрят. Вземането на решение по този начин може да отнеме време, но накрая то е търпеливия резултат от всички най-добри идеи и воли в една група, в дух на сплотеност и равновесие. Малцинствата биват изслушвани по време на целия процес, а не само накрая - решението се изработва колективно. Процес. Има много формални начини за вземане на решения чрез консенсус, но тук ние ви предлагаме една опростена процедура, за да се разберат основните механизми. Формулира се проблема (въпроса), по който трябва да се вземе решение. Този предварителен етап помага за изясняване на същинския проблем и разграничаването му от различни лични интерпретации, които могат да доведат до неразбирателство. Правят се различни предложения за решаване на проблема (брейнсторминг). Записват се всички, дори най-фантастичните. В процеса се отделя време за различни възникнали въпроси и изясняване на ситуацията. Записаните решения се обсъждат и дебатират, изменят и регрупират, и от тях се прави най-късия възможен списък. Кои от тях са най-предпочитаните от групата? Всички предложения и техните разлики се обясняват добре, така че да могат всички да ги разберат. Тук може да се използува и стария метод – да се даде равно време на двама души да изразят своите “за” и “против” предложението. Обсъждат се различните “за” и “против” за всяко предложение. Прави се така, че всеки да може да се изкаже (кръгов ред, малки групи, ...). Ако има голямо противопоставяне, започва се отново от точка 6. Понякога, трябва да се започне отново от точка 4. Ако няма голямо противопоставяне, разглежда се състоянието на решението и дали може да се достигне до споразумение. Признават се малките възражения и се включват малки поправки. Предложението се обсъжда и се проверява консенсуса. Право на вето. Правото на вето, притежавано от всеки спрямо предложенията на останалата част от групата, е крайъгълният камък на метода на консенсуса. За вземането на решение е нужно “позволението” на всеки член на групата и тъкмо затова изслушването и отговарянето на всички участници и взимането в предвид на всички мнения става най-важното нещо за групата като цяло. Резултатът от това е не само една по-равноправна група, но също и една по-“задоволена” група, в която всеки се чувства еднакво важен. Отговорностите са по-добре поделени, членовете са по-отворени към другите и желанието да се правят нещата заедно е споделено. Налагането на вето върху предложение изисквало дълги обсъждания и труден синтез е сериозна постъпка. То може да бъде упражнено след добро обмисляне на неговите “за” и “против”, като крайна мярка, поради етични подбуди или поради последствията, които едно решение може да има. Може също да бъде упражнено и поради силна емоция (страх, отвращение), но в никакъв случай поради лични предпочитания или егоцентрични подбуди. Когато вземането на решението е изминало пътя си, вземайки в предвид различните противопоставяния и промени, и все пак някой още не е съгласен с намереното решение, са възможни и други форми освен ветото, които не контрират процеса. Например, да не се подкрепи решението: “Не чувствам нуждата от това, но мога все пак да участвам”. Или също да останеш резервиран(а): “Мисля, че това може да е грешка, но съм готов(а) да я поема”. Или да не се замесваш: “Няма да участвам, но и няма да попреча на другите да го направят”. И накрая, има още една възможност - оттегляне от групата. Поне за известно време.

 

Next >