Нека започнем с представяне на вашата група. Кои сте и защо започнахте бандата, терористи ли сте, мизантропи, или нихилисти? Защо свирите музика и по-важното, какво искате да постигнете с музиката и текстовете си, както за себе си, така и за хората, които ви слушат и последователите на скъпия ни хардкор/пънк/кръст?

Agrimonia е Бьорн на барабани, Кристина - вокали и клавир, Магнус - китара, Пер на бас и Понтус - китара и бек-вокали.

Магнус: Предполагам много хора, особено от крайно-дясното биха ме нарекли терорист. Но аз за себе си не бих се категоризирал като терорист, тъй като думата е политически и емоционално заредена и няма ясна дефиниция, поне на мен не ми е известна такава. Тероризъм често се използва в контекста на актове, които причиняват нараняване на невинни индивиди, а това е нещо, което не мога да подкрепя по никакъв начин. Но ако става дума за акт на неподчинение срещу всички потиснически системи или закони, тогава не смятам, че това е тероризъм, а става въпрос за морален дълг. Колкото до това да съм част от групата, възможността да изразявам себе си под формата на музика и изкуство е главната причина за мен да бъда в нея. Но политическите послания и приятелството са част от всичко, което правя в ежедневния живот и откакто Agrimonia част от ежедневието ми, това се отнася и за групата.

Кристина: За мен текстовете на песните са също един инструмент, те са допълнение към цялостното чувство от музиката, те се сливат заедно с нея и създават нещо голямо. Разбира се, искам да съчиния и история, но по един поетичен и епичен начин. Искам слушателя да придаде свое собствено значение към песните.

Понтус: Ние сме индивиди, които споделят вкус и интерес в свиренето на една и съща музика, това осигурява подходящите условия за зачеването на Agrimonia. Моята лична причина да правя музика е, че за мен това е едно от най-големите предизвикателства за ума ми, за които знам, както бъдейки част от групата, така и творейки нещо сам. Аз съм наивен неудачник в своите най-сладки години.

Пер: Ние сме защитниците на истинския метъл-пънк, такъв, какъвто трябва да бъде, хаха! Не, ние сме просто обикновени хора, които искат да правят малко жестока музика с жестоки хора. Тъй като аз не мога да пиша много добре, нито да рисувам или нещо друго, музиката е моя начин да допринеса с нещо в алтернативната култура. Ние се опитваме да композираме музикални пейзажи, които да предизвикат реакция от хората. Каква може да бъде тази реакция не мога да отговоря, но се надявам някои да я намерят за добра и вдъхновяваща.

Какво ви вдъхновява най-много в това да имате група? Вие всички сте пънкове, защо просто не свирите обикновен хардкор-пънк, а правите тази бавна и апокалиптична музика?

Магнус: За мен възможността да предизвиквам себе си като музикант и да правя нещо различно от това, което винаги съм правил, е голямо вдъхновение и затова свиря в Agrimonia. И аз правя проста хардкор-пънк музика в други групи, но не смятам, че е справедливо да я наричаме проста, аз винаги влагам много от себе си в музиката, която създаваме с всичките ми групи и това не е нито просто, нито лесно за мен.

Аз слушам всякакви видове музика и лично за мен, да свиря или слушам бързи и не-апокалиптични неща, понякога става скучно и затова се опитвам да взема колкото може повече неща от всички видове музика, колкото е възможно.

Кристина: За мен смисъла е да творя нещо, да бъда част от нещо, което ще остане във времето, ще мога да изразя себе си и разкажа история. Да направя това заедно с моите приятели е просто изключително щастие. Също така да се срещам с хора по целия свят, на концерти или просто чрез интернет, да виждам нови места и свиря заедно със страхотни групи. Също така е добро място за мен да се занимавам с изкуство (обложки на албуми и щампи за фланелки).

Понтус: Моят интерес в хардкор/пънк музиката не е по-голям от този, в който и да е друг музикален жанр, който харесвам. За мен всяка добра музика е добра музика. Моята лична привързаност към пънк сцената е по-скоро към начина на мислене, отколкото към специална музика. Въпреки че първото нерядко ми е носило неприятности, така че по-добре да не закачам себе си или нашата група определена сцена изобщо. Ще го кажа така: има много добри и отдадени хора, които държат ъндърграунд музикалната сцена жива, а много от тях са активни в пънк сцената. Колкото до позитивните, вдъхновяващи аспекти на това да съм в групата, то има две основни неща в това. Едното е креативният процес, издаването на албум и заобикалящата го работа, което е едно от най-страхотните неща, които познавам (разбира се стига да си доволен от крайния резултат). Свиренето на живо е съвсем различно нещо, то е повече социална дейност, отиваш и виждаш нови места, запознаваш се с нови хора и чуваш техните мнения за нещата, които правиш. По-трудно е физически (поне на турнетата) и си зависим от други хора през повечето време. Ако някой концерт се прецака, не можеш да поправиш нещата, но обикновено е страхотно изживяване.

Пер: Аз се чувствам освободен и щастлив докато свиря нашите песни и се чувствам вдъхновен от начина, по който правим всичко заедно като приятели и пънкове. Наистина няма чак такова значение какъв жанр музика правиш, но аз бих бил много щастлив ако точно пънк общността ни харесва. Всички ние свирим и в други групи, които са с повече груб и бърз хардкор-пънк звук, така че ние също имаме своя дял в това. Не смятам, че сме апокалиптични изцяло, може би просто получаваме такава реакция и това е ок. Ние се опитваме да създаваме красиви пейзажи.

Как поддържате вашите DIY етики, когато свирите доста по-сложна музика и се опитвате да звучите по-професионално от обикновените d-beat кръст и хардкор групи? Не излиза ли много скъпи, когато се опитвате да постигнете по-добър звук и правите толкова дълги и сложни песни?

Магнус: Лесно е, ние правим всичко сами! Единственото, което не правим сами е да издавам записите си на наш собствен лейбъл. Тъй като Skuld Releases по никакъв начин не е някаква корпорация, която подкрепя експлоататорски труд или нещо подобно, което да се противопостави на моите етики, а напротив, споделя много от моите D.I.Y. етики, аз съм благодарен на факта, че той иска да ни помага да представим музиката си на хората, които биха ни чули ако искат.

Не гледам на нашата група като че се опитваме да звучим по-професионално или да правим дълги и сложни песни. За себе си аз искам всичката музика, от която съм част по създаването, да звучи толкова добра и истинска, колкото е възможно. Съгласен съм, че моята китара и апаратура са скъпи, но не повече от на останалите групи в сцената. Но за нещата, които записваме, те са в сравнение с останалите наистина евтини. Това, което инвестираме е нашето лично време и особено това на Понтус, тъй като той е този, който записва всички ни. 

Понтус: Ние нямаме за цел да звучим професионално, въпреки това ние целим да звучим добре и да представим нашата музика на максимума на нашите собствени възможности. Колкото до разходите, ние не влагаме толкова много пари изобщо, тъй като правим всичките си записи сами. Бих казал, че вместо много пари, ние инвестираме много време. Не смятам, че D.I.Y трябва да има изобщо нещо общо с вида музика, който свириш, може да имаш D.I.Y симфоничен оркестър, има значение отдадеността ти към нещата, които правиш.

Кристина: Опитваме се, доколкото е възможно да правим нещата сами, когато става въпрос за групата, всичко от свиренето и записването до целия артуърк правим сами. Това за мен е D.I.Y, а не как звучи групата. А ние всички свирим и в други групи, които свирят различни стилове, така че ние определено имаме своя дял в хардкор/кръст сцената.

Пер: Етиките нямат нищо общо с това как звучи някоя група. Ако ние сме професионалисти, значи не искам да видя някой, който не е, хаха! Не, ние сме обикновени хора с различни подходи към нещата, които правим. Agrimonia е DIY-група и искаме да бъде по този начин. Може би част от нашата музикална апаратура е скъпа, но пък я използвам с чувство и отдаденост. Нашият звук е трябва да бъде малко повече от на обикновена рок група.

Знаейки ефекта на капитализма, консумеризма и индустриализацията върху нас, колко важно е да живеем по алтернативен начин и да се опитваме да избягваме корпоративните продукти, или да подкрепяме независими медии, да купуваме местно произведена и органична храна, да сме вегани и т.н.?

Магнус: Аз мисля, че не можеш да сложиш точна цена или стойност на това да живееш по алтернативен начин или на земните ресурси и добрия живот, тъй като те са незаменими и безценни. Ние имаме само един живот, една земя и един шанс да я направим добро място за себе си и за бъдещите поколения. Единственият шанс за мен е да имаме правото на протест, или с други думи да се опитаме да променим гледната точка и съжденията на другите хора в смисъл да живееш така, както искаш и другите да го правят. Това, което се опитвам да кажа е, че ако ти например се наречеш феминист, значи имаш отговорността да живееш като такъв. Аз съм в непрестанен конфликт с днешното общество заради тези възгледи. Винаги, откакто съм се родил, структурите на това общество се опитват да ме накарат да живея против моите възгледи за правата на животните, екологичните въпроси, правата на жените, какво значи да бъдеш мъж и още много и много неща. Няма да направиш промяна и ефект върху освобождението на човечеството и нашите драги съседи на тази планета докато начина ти на живот не кореспондира на идеала, към който се стремиш.

Кристина: Според мен, е важно да правиш каквото можеш. Капитализмът ни изконсумира всички и аз мисля, че е много трудно да не участваш в целия този цикъл, дори и да не искаш да бъдеш част от него. Аз правя всичко от себе си да не харча пари за непотребни неща и стоя далеч от повечето зли корпорации. През лятото аз бера много от моите собствени зеленчуци, които сама гледам в моята градина.

Понтус: Важно е, разбира се. Въпреки че чувствам как ежедневните ни избори като консуматори са един неизбежен низ от компромиси. Аз съм веган и когато мога да си го позволя си купувам органична/био храна, опитвам се да избягвам повече гадни корпорации и т.н. Все още харча пари за бира, албуми на групи и музикална апаратура, а ако трябва да избирам между това да си купя нови струни за китарата и органични спагети с последните си пари, бих избрал струните. Отдаден еколог може би ще нарече това лицемерие. Аз бих казал, че дори най-малкото усилие да промениш навиците си е много по-добре от никаква промяна, тогава идва въпрос колко далеч би искал да стигнеш. Моето лично схващане е, че човечеството като цяло не ще може да се отклони от поетата пътека към ада, докато нещо радикално не се случи на земята и природата. В много случаи, да живееш природосъобразно е само нещо, което можеш да правиш ако не се бориш за собственото си оцеляване. Фермер, който обезлесява дъждовна гора, за да може да нахрани себе си и своето семейство – можем ли да го виним? Той няма избор. По-добрият вариант е да погледнем на икономическите сили и корпорациите, които създават тази ситуация (капитализъм). Всичко е човешка грешка – алчност, глад за пари и пълно неуважение към живота и благото на другите хора и създания. Както казах, аз съм по-скоро песимист относно цялата ситуация. Въпреки че това не ме спира да правя активно своите избори всеки ден относно това какво консумирам и подкрепям.

Пер: За мен е много важно. Аз намирам/крада/взимам повечето от моите дрехи, а ако купувам нещо, то е втора употреба. Повечето от храната си вадя от контейнерите и харча минимално пари в магазините. Нещата, за които харча пари са за музика и музикална апаратура, това е малко контрапродуктивно да си купувам толкова много ъндърграунд музикални албуми, но това е малък бизнес и трудно някой може да направи някакви пари от него.

Какъв вид пънкари сте вие? Занимавате ли се с активизъм и социално организиране, обичате ли да четете много литература и да станете образовани и интелигентни хора, носещи послание на социално и политическо съзнание, или просто обичате да правите музика и да си пропилявате живота с пиене и вземане на накротици?

Магнус: Не обичам да категоризирам себе си или другите, това те кара единствено да гледаш собствения си живот и този на другите през стеротипи и предразсъдъци. Но ако трябва да го направя, аз обикновено използвам създаденият от мен термин фундаментален демократ, преди някакви други установени етикети като пънк, анархист, комунист и т.н. Трябва да призная, че моето въвличане в организации и различни политически групировки намаля в последните 5-6 години. За съжаление мисля, че голяма част от моята добра вяра се загуби по пътя, а не искам да бъде така.

Аз искрено харесвам както да уча/научавам, така и да си “пропилявам” живота. Уча се активно през целия си живот поне до края на това лято, когато се дипломирах от университета след 6 години и две бакалавърски степени. Една в науката трудова терапия и една по политически науки. И през цялото това време обичах да се наслаждавам на музиката и наркотиците.

Кристина: От години организирам концерти, ходя по протести и други такива. Може би заради все по-малкото свободно време вече не мога да се занимавам толкова усилено сега. Работя като фотограф, репетирам с моите групи, доброволка съм в комунално-управлявано кино и се опитвам да направя фензин, като съвместявам всички тези неща, въпреки че нямам много свободно време. Бих нарекла себе си арт-пънк.

Понтус: Обичам да чета и искам да разбирам механизмите, които стоят зад човешкото общество и човешката психика. Не правя това с цел да образовам себе си или да мога да “образовам” други, правя го, защото ми е интересно. Не съм част от някакъв организиран активизъм. Държа себе си зает с музика под различни форми, понякога записвам и други (предимно пънк) групи.

Пер: Аз не съм толкова лично свързан с политически активизъм, както бях преди, но подкрепям всички, които се борят за социална промяна. Ходя на демонстрации за правата на животните и жилищните права (скуотинг). За мен е по-важно да адаптираш иделите в ежедневието си и да им позволиш да окажат ефект върху изборите, които правиш. Със сигурност образованието е важно, но според мен да живееш живота и да участваш в сцената е най-добрият начин да се научиш как да бъдеш политически активен. Всичко е там.

Какво ви кара да се будите сутрин? Събуждате ли се с желание да направите нещо, с което да изразите себе си и вашите емоции или нещо, което ще има положителен ефект върху живота на други хора, или просто е същия скучен ден със същите задачи и неща, които правите всеки ден? Живеете ли пънк начина на живот?

Магнус: Събуждам се, защото винаги го правя и в този момент обикновено искам да поспя още малко. Но моето щастие идва най-вече от хората, които обичам и с които споделям живота си. Не искам да се задоволявам с нищо друго освен с щастието и благополучието на всички. Не смятам, че е възможно да го направя, но не означава, че няма да се опитам.

Виждам много проблеми в обичайния начин на живот от 9 до 5 и правя повече или по-малко, за да избягам от границите на всички структури и моралните виждания, с които аз лично не съм съгласен. И това да не се опитвам да имам положително влияние върху живота на други би било просто безсмислено. И с това не искам да кажа, че ще стоя безучастно усмихвайки се отстрани, докато капиталистът обира паричните облаги и „щастие” от експлоатирането на земята или нейните обитатели. Но всяко действие, което предприемам, за да спъвам експлоатацията и несправедливостите, има за цел да повлияе положително върху живота.

Кристина: Увличам се по това да правя изкуство, музика, градинарство, четене, това да се събирам с приятелите ми и моето семейство и да карам колело. Това са нещата, които ме правят по-добър човек и причините да живея. Обичам да изразявам себе си чрез фотография и се надявам моите снимки да имат положителен ефект върху поне няколко човека.

Обичам да живея разнообразно и да не засядам в едни и същи навици всеки ден. Трудно е, когато имаш работа да живееш извън стереотипа, още трябва да ставам всяка сутрин и да се трепя за някой друг.

Понтус: Различно е всеки ден. Трябва да работя, за да си плащам наема и сутрините на работните дни изобщо не ме изпълват с желание, по-скоро е нещо, което трябва да се направи. В момента работя с деца и може да е много забавно и „морално” погледнато, като една от по-добрите работи, които съм имал. Работиш с човешки същества, а не печелиш за Големия шеф, строейки луксозни апартаменти или каквато и да е друга гадна работа, каквато съм имал преди.

Пер: Това, че нямам работа ми дава възможността да имам повече контрол върху времето си. Правя всичко възможно да направя така, че всеки ден да си заслужава да се изживее и повечето пъти успявам. Повечето неща, които върша са свързани по един или друг начин с пънк общността. Обичам да рисувам "backdrops" за групи и да правя шаблони за графити. През повечето време чета или слушам музика, ако не репетирам с групите ми.

Какви са според вас най-големите ви постижения като група и индивидуално през изминалата година?

Магнус: Направихме първото си турне заедно и за мен беше велико. Така че за мен това е велико постижение, в което всички ние имахме еднаква заслуга.

Кристина: Определено турнето, което направихме през март беше велико нещо за нас. Лично за мен, трябва да е било, че се научих как да свиря на бас.

Понтус: Направихме европейско турне през март, което мина чудесно. Това, заедно със започването на работата по новия ни албум вероятно са най-големите ни постижения. Лично за мен, аз написах голяма част от музиката и не се напивах твърде често.

Пер: Че сме толкова добри приятели и успяваме да поддържаме потока от музиката, въпреки че вече не репетираме толкова често. Турнето беше много важно за нас, тъй като научихме, че можем да се търпим един друг за такъв дълъг период от време, хехе!

Индивидуално, аз оцелях.

Как е сцената в Гьотеборг и Швеция в момента? Някои други групи от вашия град, които бихте ни препоръчали?

Магнус: Сцената в Гьотеборг е жива и има възможности да го направи за всеки, който иска да вложи нещо и да я развие. По мое мнение има много добри алтернативни пространства, в които можеш да бъдеш активен, но за съжаление не достатъчно хора са активни участници в сцената и нейните различни пространства. Но предполагам, че те никога не са били и никога няма да бъдат.

Групи, които аз препоръчвам са:

Corrupt - http://www.myspace.com/corruptsweden

Dörrterror - http://www.myspace.com/dorrterror

Cortex - не е нова банда и много от вас сигурно ги знаят, но въпреки това ви ги препоръчвам. Не мога да намеря техен уебсайт, но можете да усетите музиката им тук http://www.youtube.com/watch?v=Y5-Tm2FVjuQ

Кристина: Много неща се случват в Гьотеборг и Швеция в момента. Тук в Гьотеборг имаме поне три места, където редовно се правят пънк концерти - Underjorden, Egalia и Truckstop Alaska.
 
Също така имаме чудесен веган бар, който започна миналата година и се управлява по алтернативен начин от пънкове. Също така има малка скуот-сцена в Гьотеборг и други градове на Швеция. Те се опитват да се фокусират върху скапаната жилищна ситуация в тази страна.

Групите от нашия град, които бих препоръчала са Leda, Vicious Irene, Contorture, Monachus и Miasmal. От останалата част на Швеция: Våld, Counterblast, Sju svåra år и Masshysteri.

Понтус: Аз не живея в Гьотеборг напоследък, но чуйте тези групи: Vicious Irene, Insidious Process, Moonshine и Cashcrops.

Пер: Аз чувствам, че сцената е жизнена и силна, искам да има повече груби пънк банди. Мисля, че музикалният климат в Швеция е много добър и разнообразен с добри групи във всеки жанр, който можете да си представите. Местните групи, които харесвам са Miasmal, Leda и Styggelse.

Вие свирите мрачна и песимистична музика с послания, въртящи се около политиката, отношенията между хората и накъде ни води обществото като цяло. Чувствате ли вашите животи изпълнени с неудовлетвореност и тъга? Има ли място за един по-добър свят? Сега е началото на нова година, какви са вашите надежди за 2010?

Магнус: Моята надежда за 2010 е, че ще намеря добър начин да печеля достатъчно пари да си плащам наема, така както се развиват нещата в момента не е много добре за мен. А с Agrimonia се надявам да направим да бъдем издаден нашия нов албум и след това да успеем да направим още едно чудесно турне.

Колкото до световната политика, аз искрено се надявам, че копелетата на “власт” ще бъдат пристинати от нас, обикновените хора, най-малкото да поемат някаква отговорност и да спрат да обвиняват всички за всичко. Както те например направиха на срещата за климата в Копенхаген. Мислиш си, че знаеш всичко, което желаеш за целта на такива спектакли, но аз искрено искам да се издрайфам, когато те размахват пръст един към друг като малки деца и след това нищо не се променя. Къде сме ние, хора? Нека им запалим задниците! 

Кристина: Мога да се съглася, че свирим мрачна и епична музика, но не бих я нарекла песимистична. Мисля, че подходящите думи са мрачна и епична.

Аз наистина обикновено съм оптимистичен и щастлив човек. Понякога нещата не вървят добре в живота, но винаги намирам своя начин да се вдигна отново. Обградете себе си с добри приятели и смислени неща и това винаги ще ви помогне.

Според мен тази настояща година ще бъде велика за нашата група. Ще издадем нашия нов албум и се надявам той да бъде последван от турне. Надеждите ми за Agrimonia са, че ще можем да отидем и свирим в Щатите, а защо не и в Япония.

Ако всички правим по нещо, то значи има място за един по-добър свят.

Понтус: Аз всъщност искам да гледам на нашата музика по оптимистичен начин. По-мрачната музика обикновено ми помага да се почувствам по-добре, а не обратното, в противен случай никога не бих я слушал! Не бих определил себе си като определено изпълен с тъга човек напоследък, въпреки че живота е крехък и може да се преобърне с главата на долу във всяка една минута. Много неща не трябва да бъдат вземани за даденост. Моите лични надежди са, че новият албум на Agrimonia ще стане чудесен, че ще направим няколко добри концерта и че светът ще намери мир и справедливост.

Пер: Аз замених моите стари и песимистични мисли с нещо много по-трайно. Определено има място за един по-добър свят, гледайте в по-дребните неща и ще видите. Опитайте се и направете всеки ден като най-добрият в живота си и бъдете верни на вашите желания, вижте и го вземете!

Някакви последни думи или препоръка към читателите, които искате да отправите? Има ли нещо важно, което искате да споделите, но пропуснах да ви попитам?

Магнус: Правете ваши собствени идеали и живейте според тях или ще умрете за нещо чуждо! МИР!

P.S. благодаря за интересните въпроси и интервюто.

Кристина: Просто голямо благодаря, че отделихте време за това интервю, продължавайте да се борите!

Понтус: Благодаря много за интервюто и за интересните и провокиращи мисълта въпроси!

Agrimonia / януари 2010

http://myspace.com/agrimonia