Здрасти. Нека се представите и дадете кратка история на бандата.

Здравейте, аз съм Матиас и свиря на барабани в Anchor, хардкор/пънк банда от Гьотеборг, Швеция. Събрахме се заедно през януари 2007, което означава, че малко или много измина точно една година, откакто бандите, в които всеки един от нас свиреше преди това се разтуриха. Намерихме се и създадохме новата банда, поради желанието да продължим да свирим музика с послание, надявам се да я приемате за такава.

Разкажи ни за вашите минали и предстоящи турнета и издания.

Поради факта, че 2007 беше нашата първа година на съществуване, мисля, че за тази една година успяхме да постигнем страхотни неща. Нашето първо шоу беше в края на март, а на следващата седмица заминахме на първо Европейско турне. Нашият дебютен 7”/MCD озаглавен “Captivity Songs” беше издаден през април или май, а от тогава насам основното ни занимание е да продължваме да пътуваме и свирим, промотирайки нашия 7” и още не сме завършили турнето си. Нашият сплит 7” с The Kind That Kills, които също са от Швеция излезе на бял свят точно на 1 декември от Monument Records, които също така издадоха и “Captivity Songs”, накратко това е положението за сега.

В кои други банди сте свирили? Оказали ли са те влияние върху стила музика, който свирите в момента? Някой от вас свири ли в други банди в момента, освен в Anchor?

Маркус беше в Damage Control и в момента свири в страхотната банда Another Year. Клаес и аз бяхме в xSet My Pathx, а аз бях и в The Smackdown, което всъщност беше най-якият период от моя живот. Правихме турнета повече от колкото можете да си представите и научих толкова много неща през това време. Аз и някои от членовете на The Smackdown сега имаме нова банда - Dead Vows, а пък аз и Ноа свирим и в банда наречена The VIII Arms Around You, с която съм обсебен в момента. Фредрик е в нова банда наречена Gerilja, непременно ги чуйте! Много неща се случват около нас!

Да бъдеш в банда и да правиш турнета, да изразяваш радикални идеи чрез свирене на агресивна музика и концерти в самоорганизирани места със сигурност е контра-културен начин на живот, но това политически акт ли е сам по себе си? Какво е значението да показваш недоволството си срещу мейнстрийм културата, войната, насилието, злоупотребата с животни и прочие, когато сте просто музиканти на сцена?

Понякога и аз си задавам този въпрос, повярвайте ми. Ами според вас, това което правим политически акт ли е сам по себе си? Аз бих казал, че не е, но също така чувствам, че понякога е, въпреки че това, с което се занимаваме няма да промени нищо, аз продължавам да чувствам нуждата за мен лично да продължавам да го правя, за да се чувствам както трябва. Това, което ние петимата споделяме е голямата нужда да изразяваме идеи и някак си мисля, че ще бъде акт на предателство към самите себе си ако не правим, това, от което чувстваме, че се нуждаем.

В какви други проекти участвате, освен свиренето в хардкор банда? Колективи, антиавторитарни организации и т.н.

Всички ние сме част от различни проекти с различни цели. Предполагам причината за това е, че всички сме индивидуалности с тревожната нужда да бъдем креативни и конструктивни, за да се чувстваме удовлетворени с това, което правим. Ноа например се занимава с веган-кетъринг проект, заедно с един наш приятел. Маркус има хардкор/пънк лейбъл и фензин наречен "Soulcity". Повече или по-малко всички хардкор концерти в нашия район по един или друг начин са промотирани от нас. Опитваме се да бъдем там, където има активност.

Как виждаш ролята на хардкор музиката като начин за показване на алтернативни начини на живот в обществото и възпитаване на хлапетата да бъдат независими, и да се борят за своите желания ?

Първо си мисля, трябва да стане ясно на всеки, че хардкор/пънк сцената е една много изолирана среда. Ние сме субкултура и нашият потенциал е напълно ограничен в определени рамки. Бих казал, че нашите възможности са да използваме енергията и вдъхновението, които черпим от сцената чрез запознанства с хора, гледане и слушане на банди, четене на зинове или каквото се сетите, във външния свят и да се опитаме да ги разпространим там. Когато бях хлапе си мислех, че хардкора може да бъде движеща сила зад някакъв вид революция и нека кажа, че бях силно разочарован, когато осъзнах, че това в никакъв случай не е така, откъдето и да го погледнеш. От друга страна всички ние в тази банда сме живи доказателства как хардкора може да повлияе на хората и да ги накара да променят живота си към по-добро.

Смяташ ли, че дейности като Food Not Bombs (Храна Не Оръжия) или безплатните фестивали учат на взаимопомощ, солидарност и каузи за мир, а не са просто безполезни хипарски щуротии?

Аз вярвам, че това, което например Food Not Bombs правят може да има позитивно въздействие върху хората. То може да окуражи хората да погледнат под друг ъгъл на нещата с които се сблъскваме в живота навън. Мисля, че това, което правят е вдъхновяващо и ако ми остане повече свободно време бих се включил и в тези дейности. Но на по-високо ниво, не виждам те да постигат някаква социална промяна, не. Но знаете, всичко започва на локално ниво и според мен е страхотно как Food Not Bombs е тази голяма мрежа, работеща локално. Успех!

Мислиш ли, че народните движения по света, независимите медийни проекти и глобалните активистки мрежи, които по принцип оперират без финансиране, някаква институционална или медийна помощ могат ефективно да се противопоставят на корпоративните правила и нео-либералистката глобализация?

Да, аз вярвам, че дори имаме исторически доказателства за това. Ние действително можем да постигнем промяна ако се борим заедно на егалитарно ("grassroots") ниво. От друга страна понякога е по-лесно да бъдеш скептик. Мисля, че независимите медийни центрове Индимедия веднага изникват в главата ми, като добър пример какво може да се направи. Това, което прави Индимедия е фантастично и се надявам тази инициатива да продължи, защото наистина се нуждаем от такива източници на информация, в днешния ден и епоха, където единственото нещо, което телевизията и вестниците наистина искат е да изтъргуват реклами на компании, които желаят да ни продадат неща от които не се нуждаем. От друга страна не мисля, че Индимедия достига до много хора извън радикалната левица и разбира се на това може да се гледа като проблем. Но трябва да се започне от някъде и това което те правят е страхотно! Ние сме напълно против мултинационалните корпорации и всички правителства, така че понякога се случва да се чувстваш безпомощен. Но както казах по-рано, историята доказва, че не сме!

Какво е мнението ти за културата на оттегляне от обществения живот, бойкотиране на корпоративни стоки, фрийганство?

Всички членове на Anchor са изцяло отдадени на веган стрейт-едж начина на живот. Това означава, че ние не пием алкохол, не пушим и не взимаме каквито и да било видове наркотици. Ние признаваме животите на всички животни като техни собствени и по тази причина не консумираме никакви видове животински продукти изобщо. Дали ще платим за тях или не, за нас няма никакво значение. Фрийганството не е нещо, което смятаме за правилно или окуражаваме.

Намирам за много тъжно, когато хората обръщат гръб на позитивните неща в техния живот, а такива са стрейт-еджа или веганството. Но предполагам няма много неща, които мога да направя по въпроса в повечето случаи. А някои стават такива поради грешни причини, което също е тъжно.

Всички ние бойкотираме различни продукти или фирми, защото не сме съгласни с техните политики или бизнес практики например. Мисля, че главната причина много хора да правят това е защото е просто и стойностно за теб самия. Но понякога трябва голямо търпение. Малко неща се променят за една нощ.

Разговаряйки за бойкотирането на корпорациите и начина на живот извън системата, какво мислиш за стрейт едж хлапетата, които носят Найк и пият Кока-Кола?

Ами аз не ги подкрепям. Найк и Кока-Кола за мен са символи на глобалния капитализъм, а аз повече от всичко искам да го видя напълно унищожен. Но също така мога да видя, че хардкора не е мястото от където революцията ще направи първите си стъпки. За много хора хардкора е просто музика и за толкова много е по-важен външния вид, отколкото важните идеи, които могат да се намерят в сцената. Намирам го за много тъжно. Но единственото нещо, което аз като индивид мога да направя е да бъда позитивен, да бъда вдъхновение чрез моя пример, предполагам.

Какво е значението, което лично за себе си влагаш в понятието "стрейт едж"?

Израстнах в алкохолистко семейство и се сблъсках с много пристрастени към различни субстанции хора в моето близко обкръжение. Помня как много рано реших, че моя живот трябва да бъде някакъв вид възмездие за всичко това. Че никога няма да се оставя да стана повече жертва на наркотиците, от това което вече бях изпитал от хората около мен. Аз започнах да се наричам стрейт едж, когато бях на 12 годишна възраст, което не беше нещо много необичайно по това време. Моят избор беше изцяло личен, да се грижа за себе си и да стоя надалеч от вскякви химични неща от които може да се пристрастиш, това беше всичко по това време. Когато растях, стрейт-еджа се развиваше заедно с мен и започна да значи нещо много повече от лична борба. Един от най-важните аспекти на стрейт-еджа за мен е, че при мен като трезвена личност не се налага да избирам между добри и лоши периоди от моя живот. Каквото и да се случи, срещу каквото и да се изправя аз го приемам и се опитвам да се справя с него, вместо да се опитам да избягам от него, според мен това наистина е голяма разлика! Аз не искам да оставя на страна трудностите и определено не вярвам, че алкохола или дрогата могат да ме избавят от тях, аз се опитвам да се справя с тях в замяна на това, такъв какъвто съм, с това, което имам под ръка. В една култура, която ни учи хората да не вземат своите чувства на отчаяние, скръб, болка и пр. насериозно, аз вярвам, че осъзнаването на тези чувства е много важно и първа стъпка в нашата борба за по-добър свят.

Говорейки за "веган стрейт едж" в Швеция, разбира се веднага се сещам за бандите от 90-те години, хардкор сцената в Умео с банди като Final Exit, Step Forward, Doughnuts и разбира се Refused. Каква е ситуацията с (vegan sxe) хардкор сцената не само в Умео, но и в цяла Швеция в наши дни? Има ли други добри банди от вашият роден град Гьотеборг?

О, да, това са някои от бандите с които всички ние израстнахме. Банди, които означаваха всичко за мен, които ми отвориха очите за много неща. За съжаление трябва да кажа, че тези дни отминаха отдавна. Бяха невероятни години, но си отидоха много бързо. Въпреки това съм много радостен и от хардкор и стрейт едж сцената в Швеция в момента. Искам ми се да подкрепя твърдението, че поради това, че сцената в момента е сравнително малка се минимизира риска хлапетата да станат част от нея по някакви други неправилни причини. Хардкор/пънк-рок не е много очарователно или лъскаво нещо в момента. Но смятам, че се справя добре. Колкото до бандите от Гьотеборг, тук имаме доста кръст банди, но колкото до типичния хардкор, единствените банди наоколо са тези в които ние свирим. Основно Dead Vows, Another Year, Fuse и The VIII Arms Around You.

Вие сте политически ангажирана банда, защо не свирите d-beat hardcore, raw punk или crust, които се неща характерни за бандите от Швеция, а свирите такъв стил хардкор, който е доста популярен за аполитичната сцена?

Вероятно само защото всичко е точно така както го описа, хаха! Мисля, че една от причните да сме толкова отдадени на това, което правим с бандата е защото имаме възможността да свирим този тип музика, с който сме израстнали. Това е нашия шанс да отдадем заслуженото на този вид хардкор/пънк, който аз и останалите сме чули за пръв път, когато сме били деца и за мен това е фанстастично. От много време исках да участвам в такъв проект.

Както каза, този тип музика, който свирим сега е много аполитичен в сравнение с това, което е бил в началото. Например в средата на 90-те имаше банди като Refused, Abhinanda, Chokehold и т.н. Макар че, мен именно това ме мотивира. Да можем да бъдем тази банда, която не се плаши да говори за радикални политически идеи в заобикаляща среда, която вече не е толкова възприемчива за тези неща, както е било някога. Някой трябва да направи това и аз съм повече от щастлив да го правя, не се страхувам да си създавам врагове, ако това е цената, която трябва да платя.

Очевидно сте банда с послание за правата на животните. Каква е ситуацията в момента в Швеция, когато става въпрос за отношението към животните?

Да, ние всички сме вегани и се чувстваме силни с това.

Нашето предно правителство беше на път да забрани индустрията с козина и кожи на животните, но преди година те изгубиха властта и сегашното правителство е доста консервативно, така че сега отново се налага със зъби и нокти да се опитваме да си възвърнем тази победа. Бих казал, че общата ситуация в Швеция е доста близка до тази във всички останали страни, поне според моите наблюдения. Ние имахме най-активната "Animal Liberation"-сцена в Европа през 90-те и това донесе много промени в позитивен план. Тя все още е много активна и аз съм абсолютно уверен, че именно благодарение на нея сега има такова разнообразие от веган алтернативи в магазините и понякога в кафенетата например.

Кой е най-важния аспект в подкрепа на веган начина на живот? Как можеш с няколко изречения да посъветваш някого да стане веган?

Лично аз съм намерил толкова много неоспорими причини да стана веган. Наскоро водих дискусия с брат ми и основата на дискусията беше колко безумно е мъртви същества да бъдат крайъгълен камък в твоето ежедневие. Да позволиш насилването и убийството да бъдат условия за да имаш храна на масата, когато това изобщо не е необходимо. Както казах има милиони причини да станеш веган, които не може просто да подминеш с лека ръка. За тези от вас, които още не са станали вегани или вегетарианци, моля, направете услуга на себе си и се образовайте! Ще бъдете шокирани и ужасени около нещата, които се случват с животните.

Какво мислиш за модерните организации за правата на животните като PETA и отношението към вегетарианството и правата на животните в популярната култура?

Въпреки, че не мога изцяло да се съглася с тезите на PETA или с методите, които те използват аз все още вярвам, че работата, която вършат трябва да бъде свършена и я подкрепям. Това което искам и това, от което се нуждаем е е по-широк фронт, в края на краищата съм абсолютно сигурен, че например Памела Андерсън е направила много добри дела за тази кауза, чрез нейната работа за кампаниите на PETA и т.н. Тя достига чрез своето медийно присъствие до хора, котио вероятно никога няма да послушат някой целия покрит с татуировки или свирещ в банда като Earth Crisis, защото сещате се, за тях това е само шум. Ние се нуждаем от нейното медийно време толкова, колкото се нуждаем и от пънк-рок музика или хора, които палят лаборатории, заради вътрешни убеждения.

Има ли преки действия за освобождаване на животни или икономически саботаж, случващи се често в Швеция? Има ли ALF затворници в шведските затвори?

Да, от много години Швеция е на първо място в Европа по извършени престъпления свързани с освобождаване на животни и радикален активизъм за техните права. Нямам много добра представа за нещата в момента, но ALF Швеция или както се нарича тук DBF (Djurens Befrielse Front) е все още жив и много активен. Използвайки същите радикални тактики както ALF групите навсякъде другаде. Шведската тайна полиция също ще го потвърди в годишните си репорти. Не знам точния брой хора, които в момента са в затвора, заради animal liberation-престъпления, но има няколко. Моля свържете се с тях чрез групите в подкрепа на задържани ALF активисти и отделете време да им напишете писмо или окажете някаква помощ. Укажете им подкрепа! За повече информация посетете: directaction.info и www.djurensbefrielsefront.com

Каква е скуот сцената във вашия град? Мислите ли, че автономните пространства са най-важната част за нас като общност да се борим за автономия и създаване на наши собствени правила?

В Швеция е малко по-различно от останалите части на Европа в този аспект. Тук няма скуоти. Това е заради законодателството, което практически прави скуотинга невъзможен тук. Това означава, че в действителност нямаме независими пространства, където да бъдем политически активни, да правим концерти и да изградим сцена. Да има скуоти, места, които са автономни и независими от установните обществени норми е разбира се изключителна основа за контра-културата и е тъжно, че го нямаме това тук. От друга страна, това ни кара да бъдем креативни в това, което правим в сегашните условия, което е малко по-позитивната гледна точка на нещата!

Някакво позитивно послание за финал...

Това е вашият живот, не позволявайте да се превърнете в жертва! Капитализмът е много насилствена култура, имате правото да се защитите, така че го направете! Благодаря за интереса към нас! Подкрепяйте вашата местна сцена!

Matte // Anchor XXX
февруари 2008

http://myspace.com/xanchorx
http://anchor.b-s.se