Здрасти, може ли да започнеш с представяне на бандата, кои сте вие, откъде сте, откога сте заедно и дали сте доволни от шоуто, което направите в София, България?

Моето име е Даниъл, още комично известен като "Преподобният Бял Дявол", а групата е Die Young от Хюстън, Тексас. Аз крещя, пиша текстовете и още много неща в Die Young.

Die Young съществува от 5 и половина години до сега. Определено ни хареса да свирим в София. Имаше прекрасна атмосфера и изглежда всички се забавляваха.

Как се развива турнето до сега?

Хаха, ами сега, когато най-сетне намерих време да седна и да отговоря на въпросите затова интервю ние вече сме си вкъщи цял месец. Като цяло европейското ни турне мина много добре, със само няколко лоши концерта или неприятни случки. Щастливи сме, че успяхме да свирим на толкова много места в Европа.

На шоуто ви в София казахте, че граничната полиция на румънската граница не ви е пуснала да влезете в Румъния, затова сте отменили концертите си там. Какво се случи на границата?

Четири дни след датата, на която трябваше да свирим в Букурещ започваше международната среща на НАТО, и всички главни фигури на Западния свят щяха да бъдат там. Освен това Румъния като нов член на ЕС очевидно трябваше да затегне граничния си контрол, за да покаже, че могат да се справят с такива големи отговорности като домакинство на събитие от ранга на срещата на НАТО. Те не искаха да рискуват да пуснат някакви непокорни типове хора да влезат в страната и да предизвикат протести или съпротива срещу срещата. Беше очевидно за граничарите, че ние сме някаква ъндърграунд банда, затова те обискираха всичкия ни мърч и оборудване в нашия ван. След това... след няколко часа те решиха да вземат всичко от вана ни и да го занесат в граничарската кабинка, за да го опишат и снимат. Когато казвам "всичко" наистина имам предвид ВСИЧКО. Те направиха снимки на всяка страница от личните ни журнали, снимаха всяка страница от зиновете, които носихме и на всичко, което имахме да продаваме в дистрото. Снимаха всяка фланелка, компакт-диск, или предмет, който носихме. След това ни извикаха един по един индивидуално в слабо-осветена одимена стаичка, за да ни разпитват относно целите на нашето пътуване до Румъния, и дали имаме планове да бъдем близо до срещата на НАТО. След като всеки от нас беше интервюиран ни извикаха в друга стая с голяма конферентна маса, за да седнем там. Пазач стоеше с нас в стаята и от време на време се опитваше да завърже малък разговор. Очевидно бяхме задържани, това продължи около 4 или 5 часа. Всичко на всичко прекарахме на румънската граница около 8 часа. Беше лудо. И продължаваха да твърдят, че ни държат там, защото са загрижени за нашата собствена безопасност. Казаха, че фашистки групи се събират в Букурещ, заради срещата и ако банда като нас свири там, те определено ще дойдат на нашето шоу да обърнат клуба и вероятно да ни наранят. За нас това очевидно бяха пълни глупости и причина да ни държат тихи и да мръзнем в тази стая без да имаме какво да правим. След като часовете се нижеха решихме, че няма светлина в тунела, и да продължаваме да стоим на румънската граница няма как пазачите магически да ни позволят да влезем в Румъния, затова им казахме, че си стягаме багажа и се връщаме обратно в Унгария. Законно те не могат да ни спрат да направим това, затова просто си се връщаме в Унгария. На връщане аз казах на един от служителите в офиса "Ако просто не искате да влизаме във вашата страна, защо не ни го казахте отначало така? Сега загубихме толкова много време за нищо. Бихме предпочели да се върнем в Унгария още преди часове." Мъжът ми каза, че съжалява, но те сега чакат обаждане от Канада. Оказа се, че когато са претърсвали зиновете в микробуса ни са намерили в едно списание едно интервю с нас, в което казваме, че сме получили черен печат на канадската граница за една година, затова тези лайнари на румънската граница са решили да проверят информацията и да разберат защо ни е бил забранен достъп там. Това абсолютно ни увери, че те ни мислят за подозрителни типове от анархистичен тип. Съвсем искрено, ние дори не знаехме за срещата на НАТО до няколко дни преди да се опитаме да влезем в Румъния. Просто искахме да направим добро шоу в Букурещ и да си продължим турнето, но параноичните киборзи на границата просто не ни позволиха да се забавляваме в тяхната държава.

Знаете ли, че няколко германски активисти, които искаха да участват МИРНО в Анти-НАТО протестите там бяха също спрени от достъп до Румъния, защото граничната полиция намери Анти-НАТО листовки, фланелки и нашивки в техния ван? Какво ви е мнението за подобни фашистки методи, използвани в общество, което нарича себе си "демократично"?

Да, ние бяхме чули за инцидента с немските активисти, затова решихме да не носим фланелки, които са вулгарни, анти-религиозни или с откровено политически иронична натура. Просто искахме да изглеждаме като нормални хлапета, опитващи се да свирят музика или като група от обикновени граждани, минаващи границата. И се сещате, че в повечето случаи ние наистина сме просто обикновени пичове, опитващи се да минат границата, за да се забавляват в чужда страна, но това не минава пред граничните служители, защото тези задници преобърнаха всичко във вана ни и прегледаха всички наши вещи. Ако има нещо, което наистина научих, четейки Ноам Чомски, когато за пръв път се заинтересовах от икономическата и политическата ситуация в света, това е, че когато някоя група или правителство започне да пропагандира "демокрация" или "разпростиране на демокрация" можете да сте сигурни, че това, което те правят е точно обратното. И това става очевидно, когато просто погледнете историята на западната власт и империализма. Винаги се случва така, че някоя държава с тиранична власт казва на света "Ей! Ние идваме да освободим тези хора! Идваме да ги спасим!", това обикновено означава "да ги поробим" или "да ги убием, ако не се предадат." Това се случва в Ирак в момента, това се случва във всички останали военни действия с участието на САЩ по света. И това е философията на всички стъпала в йерархията като стига надолу чак до псетата, които пазят на държавните граници. Най-отвратителната ирония в това, което се случи с нас на румънската граница беше, че се отнсеоха с нас като с терористи, докато Джордж Буш и неговите съучастници щяха да говорят на срещата в Букурещ, да дискутират идеята Съединените Щати да увеличат ракетните си комплекси в Източна Европа. В крайна сметка, кои са истинските терористи?

Мислиш ли, че ислямският радикализъм е наистина причина за започване на война, или правителството на САЩ просто иска да завладее ресурси, така както всяка друга "империя" в исторически план? Съгласен ли си, че САЩ е малко или повече една модерна Римска империя и какво бъдеще виждаш за нея?

Смятам, че радикалният ислям и западните религии определено имат своите конфликти, но тези конфликти не са нещо ново, затова очевидно няма някаква ИСТИНСКА причина за започване на поредната война. Те служат просто като стръв на кукичката да вкарат народите в джингоистка истерия, да ги накарат да мразят това, което не разбират, и като последица от това да подкрепят войната. Контрастът между Източните и Западните духовни идеали просто прави по-лесно изправянето на масите на Изтока срещу Запада, особено в тези дни, когато хората получават своята информация за случващото се по света от телевизията, повече от всичко друго. Настоящата война е повече от всичко война за контрола над петролните ресурси. Живеем във времена, в които петрола намалява, а САЩ е най-големият консуматор на петрол в света, затова можете да се обзаложите, че правителството е готово на всичко да изсмуче всичко, само и само да задържи икономиката си на борда. Единственият начин да направи това е да осигури колкото се може петрол за близкото бъдеще. Петролът е кръвта на цялата икономика. Пристрастяването към петрола на моята родина диктува абсолютно всички действия на нашето правителство и армия, които те предприемат, каквито и ресурси да им струват, каквито и да са последствията, само и само да се задържи сегашното ниво на консумиране. А това ниво винаги се покачва. Ние сме абсолютно една модерна Римска империя, живеейки далеч извън рамките на нашите нужди. И точно поради тази причина сме империя в упадък. Преди няколко години чух настоящия кандидат за президент сенатор Джон МакКейн да говори в телевизионо толк шоу, казвайки, че Америка трябва да държи под око враждебните действия зараждащи се в Южна Америка с лидери като Уго Чавез (който също има тонове петрол!) получващи инерция в своите усилия за завземането на все повече световна власт чрез петролния пазар и също така насъскващи други страни срещу Америка. МакКейн в общи линии иска да каже, че веднъж овладяли ситуацията в Ирак, ще трябва да се справим с анти-американистката ситуация в Южна Америка. Той просто можеше да каже "След като сме готови с Ирак, нека се прегрупираме и започнем да избиваме хора във Венецуела!" гледах тези глупости по телевизията и си мислех "наистина ли, хората управляващи тази страна са толкова алчни, че си мислят, че могат да отидат и да започнат война на всеки континент?" Знаете, до известна степен военните сили на всяка страна са разпръснати на различни флангове. Но това е господстващата стратегия, която води американското правителство и войска от много време, знаете че е истина, защото участваме в някакъв военен конфликт година след година, всяка година след II Св. война. Радвам се, че попитахте за паралелите между сегашните Съединени Щати и Римската империя, защото аз определено се опитах да свържа тези идеи заедно, когато правих обложката на албума ни "Graven Images". Има много християнски и римски образи в този албум.

Преди една от вашите песни ти каза, че цивилизацията ни поробва... Какво е твоето мнение за цивилизацията според перспективата на примитивистките идеи на Джон Зързан? Мислиш ли, че примитивистките идеи са реално приложими и истинска алтернатива на капиталистическата система?

Аз всъщност не съм запознат с Джон Зързан, освен неговите колонки в журнала "Green Anarchy", които съм чел повърхностно, но аз не го чета често, така че няма особено значение. Но моето общо разбиране за цивилизацията е, че тя е един потъващ кораб. Това е нещо, което в момента подхранва привилегированите членове на цивилизованата култура (мен самия включително) с огромни материални придобивки за сметка на природата и всички други живи организми, считани за по-низши в йерархията на цивилизацията. Тя е потъващ кораб в смисъла, че е модел на живот, който не е устойчив за нас и ни води всекидневно, но не е нещо, което ще продължава вечно, всъщност то е нещо, което ще се сгромоляса много бързо, заради експлозията на човешката популация на тази планета и нараствощото изчерпване на ресурси, главно петрола, от който икономиката е зависима най-силно в момента. Затова бумеранга ще се върне и то с много по-голяма скорост, отколкото очакваме. А последствията са такива, че нещата ще станат мръсни, грозни, и миризливи. Но не смятам примитивизма за работеща алтернатива на цивилизацията. Имам предвид, ако цяло общество от нас, пънкари, просто се оттеглим от обществото и отидем да живеем в гората, или близо до плаж, река или нещо, това има потенциала да ни донесе много добри неща за живота ни. Ако доброволно колективизираме нашия труд и направих възможно съжителството, и научим останалите да оцеляват сред дивата природа, нещата ще бъдат много различни, и борбата за оцеляване ще бъде КРАСИВА, може би ще бъдем в по-голяма хармония със себе си и останалите. Въпреки това, кой ще спре тези, които ще продължат да използват цивилизацията, чрез продължаване замърсяването на водата и и земята с радиоактивни вторични продукти, или кой ще спре тези, които продължат да създават ядрени оръжия? Ако просто избягаме от цивилизацията и оставим тези типове да продължват своята мръсна работа над планетата, ние също ще понесем последствията от техните действия. За съжаление трябва да останем поне с единия крак в цивилизацията, за да можем да се бием с тези копелета и да сложим край веднъж завинаги на тяхното безразсъдство и експлоатация на всички живи твари на тази планета. И да кажем ще трябва да водим по-примитивен начин на живот след това, ще бъдем безпомощни да оцелеем ако не подготвим себе си, да знаем как да намерим неотровена и годна за ядене храна, или да култивираме тези растения, да ловуваме, и да си правим подслон с подръчни материали. Това са нещата, които е време да науча сам, или другите да ме научат. Но това са нещата, за които всички трябва да се подготвим ако искаме да живеем някога в по-добър, устойчив свят.

Как мислиш, че Интернет промени радикалната DIY сцена и начините на комуникация между хората в нея?

Разбира се интернет направи нещата много по-лесно достъпни за хлапетата по такъв начин, че направи много евтино това, което преди значеше да откриеш банди, които не си знаел/а преди това, и да можеш да продължиш да подържаш връзка след това с хората, с които се запознаваш по концерти. По много начини интернет редуцира многото измерения на това да бъдеш емоционално и социално въвлечен в мрежа от хора като хардкор или пънк сцената до едно измерение от деца, псуващи се помежду си в интернет форуми с малко или никакво покритие на това което казват или вършат. Но като цяло, според мен интернет без съмнение свърза много хардкор хлапета от най-различни части на света заедно, сега повече от всякога преди. Благодарение на интернет сега ние можем да комуникираме с промоутъри 4 различни континента, за да ни организират концерти, без интернет едва ли щяхме да сме способни да свирим в толкова много далечни страни. Едва ли всичко това щеше да стане възможно без тази толкова бърза интернет комуникация. Колкото до наистина радикалния сектор, или това, което е останало от него в съвременната хардкор/пънк общност, според мен интернет накара радикалите да станат още по-дълбоко ъндърграунд и извън радара, защото интернет прави хората по-лесни за следене. И това от една страна е добре, по много начини, защото кара много от радикалния сектор да преразгледат отношенията си с хората около тях и да се върнат на лице в лице контакта като така направят връзките по витални и силни, вместо да си пишат по някой месинджър по цяла нощ.

Как гледаш на политиките на CrimethInc. за "откъсване от обществото" и останалите техни идеи? А познаваш ли Брайън Д. лично и дали банди като Catharsis или Requiem са вдъхновение за Die Young?

Изданията на Catharsis и повечето от публикациите на CrimethInc. са били много голямо вдъхновение за целия мой светоглед и начин на живот, почти винаги от както станах на 18 или 19. Това не означава, че съм напълно съгласен, или че някога съм бил напълно съгласен с всичко, което Брайън и компания са публикували (не че и целта на публикациите им някога е била да се съгласяваш с тях). Аз се възхищавам на целия този идеализъм от това, и понякога все още сядам и препрочитам някой стар брой на "Inside Front", и отново се вдъхновявам така както преди. Цялото "откъсване от обществото" нещо се появява в моето съзнание по много начини, защото то е допускане, че ние може да не сме способни променим всичко, което искаме да променим в този свят, затова трябва да тръгнем по индивидуална пътека, по път, който си струва да живеем. Имам предвид, че аз правя точно това с Die Young. Ние с групата не работим по инфраструктурата да променим всичко в нашето скапано общество, чрез свирене в тази банда. Нашата цел е да се свържем и комуникираме с хора, да се опитаме и да създадем общност на съпротива, но ние предимно се свързваме само с хора от периферията на обществото, по тази причина изглежда сме ограничени в нашия обхват. Ние просто правим нашите си собствени неща и се опитваме да вдъхновим, колкото се може повече позитивна промяна по пътя ни, доколкото можем, но накрая напълно разбираме колко сме ограничени в нашите способности да префасонираме начина по който работят нещата. Аз се запознах с Брайън преди няколко години, когато Die Young свирихме с Requiem в нашия роден град, и беше страхотно да се запозная с него и да си говорим за някои неща... и за всичко. За мен, животът, който той живее е ярък пример какво може да направи един човек, за да направи живота си необикновен, просто ако започне да прави необикновени неща. Той е трябвало да "скъса с обществото", за да го постигне. Така че ако да скъсаш с мейнстрима напълно е необходимото условие, за да го постигнеш, тогава нека така да бъде. Аз лично мисля, че този свят се нуждае от хора, работещи както вътре, така и извън системата, защото простият факт е, че е невъзможно всички хора там навън, които искат промяна в света някога ще се съгласят как това да бъде постигнато. Всички трябва да намерим наши собствени начини за трансформиране на идеите в реалност. За сведение, когато става въпрос за радикали, правещи нещо собствено --като Брайън-- аз пък познавам и други вдъхновяващи хора от хардкор общността изградили своите идеи чрез радикалния пънк рок ъндърграунд, но за разлика от него, те са станали учители и професори, адвокати, или са си намерили някаква държавна работа, но те се опитват да постигнат промяна отвътре. Очевидно това не е пътеката, по която аз бих желал да следвам своя живот, но според мен е важно за тези хора да вземат тези позиции вътре и не ги съдя. Например, наш приятел от Калифорния е под стриктно правителствено наблюдение и и ФБР, защото прави демонстрации за правата на животните в своя град. До сега не е нарушил никой закон и успява да заобиколи законите изцяло, защото има подкрепата на адвокат, който подкрепя неговата кауза, и този същия адвокат му предоставя услугите си напълно безплатно и дори се опитва да намери дупки в местните и щатските закони, за да може да продължат протеста си още по-ефективно. [бел. - същото се случи и в България с формирането на "Зелени адвокати", които безплатно предлагаха своята помощ на хората арестувани на еко-протестите за спасяването на Рила и Странджа]. Също така, сега, когато моя приятел е сплашен от правителството, този адвокат му предлага безплатни уроци, за да го научи на своите знания. Звучи странно от човек като мен да кажа това, но дори адвокатите могат да дадат своя принос за освобождението на животните и хората! Лудо, а? хаха

Купих си фланелка на Die Young, на която пише "Set me free from humanity" (Освободи ме от човечеството). Какво е посланието зад това?

Тази фланелка цитира ред от текста на нашата песен "To Forget Civilization" и е просто песен с идеята да бъдеш залят от безнадежност, опитвайки се да живееш в модерния свят. Това не означава, че съм пълен мизантроп. Вместо това, аз просто съм обезсърчен от модерното човечество, заради неговата апатия и примиренчество, с които се чувствам обграден. Мисля, че много хора имат доброта в своите сърца, която заравят дълбоко в себе си, за да имат кредитна карта или уютно жилище. Усещам, че голяма част от начина на живот на повечето модерни хора днес е толкова краткосрочен в перспектива, и мисля, че дълбоко в себе си всеки го осъзнава, но сега изглежда много малко хора (сравнено с масите) искат дори да разберат за проблемите, пред които е изправен света, те предпочитат да го носят във всекидневието си без да погледнат в голямата картина, или без някакви наченки на желание към някаква дори малка саможертва в името на по-добро бъдеще. Като цяло, идеята на фланелката е да разкрие чувство на изолация и безнадежност, да разберем това, което ние като видове правим за планетата.

Какви алтернативи на сегашната система виждаш? Класова война, анархо-синдикализъм, социалистически държави от латино-американски тип (като Боливия, Венецуела и т.н.), примитивизъм, партизански движения като Сапатистите или нещо друго?

Трудно е да се каже кои алтернативи мисля за най-добри, защото не участвам директно в нито една от изброените, с изключение на Die Young, която група функционира като някакъв вид вариация на модерно номадско племе. Мисля, че да определя по такъв начин бандата ще се стори смешно на много хора, но мисля, че аналогията е уместна по много причини. В края на краищата, ние всичките в групата сме свързани от обща "професия", в която всеки член върши своя специфична работа, а всички заедно вършим своите задължения за групата като общност, така че да направим прост и справедлив модел на колективен живот. Нашата цел е да правим толкова печалба, колкото да оцелеем като група, и правим всичко това с цел да бъдем свободни от всякакви икономически, политически, и авторитарни ограничения на обществото, доколкото това е възможно. Но да, има много силни грасруутс групи на съпротива като някои от тях бяха споменати във въпроса, и има много алтернативни начини да живеем съвместно, но моето мнение ще си е просто мнение, няма да е пряко действие. Всичко ще се сведе до четене на книги и разговаряне с хора (както с вас сега правим това интервю!) за нещата ставащи по света, така че не се мисля за достатъчно квалифициран да кажа точно кои са алтернативите. Още повече, че аз просто искам да чуя историите на другите хора, как те са се откъснали от статуквото. Всичко, което аз мога да правя, лично, е да правя музика, да се крия от настъпващите власти, да крада храна от супермаркети, и да се опитвам да живея съвместно с няколкото човека с които прекарвам по-голямото време ден за ден. Многото различни пътища за организиране, които различните хора от различни места се опитват да усвоят и техните форми на съпротива са зависими от много променливи стойности като това къде живеят като природни условия, икономически условия и т.н. Аз живея в културно сметище на индустриална Америка, няма какво повече да направя, освен да се опитвам да взема, каквото ми е необходими без пари (да крада от супермаркети) или да намеря някаква пещера, където да се скрия от системата. Докато хора като сапатистите имат далеч по-слабо водено от консуматорската култура общество, те са по-близко до своята земя и имат богати културни традиции (или поне аз така си мисля), и начините, по които те се съпротивляват срещу репресиите на държавата и капитала са много по-различни от тези на привилегирован американски тъпак като мен, който е израстнал в a 5 ниво икономика и много безопасни (и скучни) условия на живот.

Можеш ли да опишеш какво е да си част от Тексаската хардкор сцена? Има ли много елитизъм в сцената и как се справяте с тях? Разделена ли е сцената на градове или на нещо друго, или има чувство на обеднинение? Също така мислиш ли, че има достатъчно политически DIY дейности, места за свирене, банди и общности както трябва да бъде?

Историята на хардкора в Тексас, или по-точно на моето поколение, започна около 1998 със само няколко банди, които започнаха около Хюстън. Разбира се, Тексас има богата традиция на хардкор и пънк още от 1980, но просто съм роден тогава и не искам да се правя на знаещ, за неща, които не съм видял. През последните 10 години виждам как хардкор общността в Тексас расте по много добри начини, но за съжаление още повече са по-лошите такива. Преди 10 години социалния и политически активизъм беше синоним с това да си част от тексаската сцена, повечето хлапета бяха силно свързани с активизма за правата на животните, а повечето теми в творчеството на бандите бяха най-малкото искрени опити да накарат хората да се заинтересоват от някаква кауза и да създадат връзки помежду си. Това е, което си мисля. Днес има много, наистина много банди, и много от тях са страхотни, но хардкор сцената тук сега е по-скоро социална клика, базирана около музиката без конкретна прогресивна насока или съзнание. Но това е така като цяло в САЩ, с няколко изключения. Хардкорът беше притъпен до точката, в която да се превърне просто в музика на която да танцуваме мош. Сцената тук е донякъде разделена между различните градове, но също така има и чувство на обединение, вярвам. Мисля, че повечето хлапета тук са доста горди от сцената и бандите, които имаме, и ще видите това във всеки тексаски град, в който отидете. Например има няколко страхотни хардкор феста в различни градове всяка година, които водят хлапета от целия щат (а вече и от други щати, което е страхотно), и обикновено това са най-яките шоута през годината. [бел - Chaos In Tejas - може би най-якия фест в Щатите]

Какво е най-неприятното нещо в съвременната хардкора сцена в САЩ според теб? Дали е Christian хардкора, Хардлайн последователите, сексизма, хомофобията, "тъф гай" позите и крютата или..? Изглежда все още има много насилие и нетолеранрност между различните клики в сцената.

Да, все още има голяма доза насилие, но от друга гледна точка него винаги си го е имало. Имам предвид, ако прочетете някоя книга като "American Hardcore" или "All Ages", хора като Йън МакКай и Хенри Ролинс казват, че винаги е имало много насилие в хардкора в Щатите, още от едно време. По-стари от мен приятели, които имам навсякъде в страната, които са част от сцената може би от края на 80-те и началото до средата на 90-те ще кажат същото нещо: винаги има някаква глупава драма, която води насилие в сцената. Въпреки че ще се съглася с тях, това не ме кара да мисля, че насилието, което съм виждал през последните няколко години е по-малко глупаво или може да бъде оправдано по някакъв начин. Мисля, че всички тези гневни пичове, просто не знаят друг начин да си избият комплексите и злобата, освен да се бият помежду си. Не знам. Труден въпрос, мисля, че най-големият проблем за по-голямата част от сцената в САЩ сега е огромната върволица от банди и хора, които не са заинтересовани по никакъв начин от банди, опитващи да създадат някакъв вид истинско съзнание и дискусия относно социални въпроси, различващи се от тези за приятелите, сцената, и личните проблеми. Да тези неща имат място в хардкор сцената, разбира се, но много банди не представят нищо друго освен тези ужасни клишета и омраза във формата на текстове на песни. Те се опитват да ги представят като поетични или нещо подобно, и клонингите в сцената ги изяждат. Наистина много дразни. Всичко за което пеят е какви големи лични драми имат и как са емоционално разложени, или нещо тъпо, което може да е готино в една песен, но те правят цяла кариера от това. Има ужасни и безсмислени моди, като например как всяка банда иска да звучи като най-лошото от всяка тъпа NYHC банда от края на 80-те и началото на 90-те. Всичко това е много изкуствено и обезкуражително за мен. Сещате се, всичко, което искам да видя е една искрена емоция, понякога доведена и до масата. Малко глобално и комунално съзнание няма да навреди. Повечето от тези хлапета са толкова самообсебени в своите квартални мелодрами, и техните позьорски крюта и съперничества, че пропускат да видят по-голяма картина или умиращите вече етики, които хардкора и пънк-рока могат да им предложат. Като цяло, нещата са твърде големи и твърде комерсиални, за тяхно собствено добро. Понякога се чудя на кого да се ядосвам повече, на хлапетата или на бизнеса, който се върти на заден план... или и на двете, но най-вече проблема е, че начина на мислене сред основната сцена стана много по-безучастен, самодоволен и започна да прилича на мейнстрим. Искрено се надявам този начин на мислене да не зарази сцените извън Северна Америка. Въпреки че това вече се е случило по някакъв начин, но се надявам хлапетата в България, например, да видят отвъд тези изкуствени фасади и да създадат свои собствени прекрасни и потентни общности.

Какво мислиш за масовото комерсиализиране на понятието "стрейт едж", което вече няма общо с DIY пънка, а по-скоро вече има толкова много аполитични хардкор хлапета с елитарно съзнание, които носят Найк и пият Кока-Кола? Какво е значението, което ти лично влагаш в понятието "стрейт едж" и важно ли е за теб да се наричаш такъв?

Ами, когато става въпрос за някакъв етикет, дори и той да е Straight Edge, мисля, че стадното чувство в последствие се изгражда около този етикет. И това без съмнение се случи със стрейт едж. Със сигурност има толкова много хора, за които стрейт едж е чистата пътека към развиване на революционно съзнание и борба за промяна в света, и аз винаги ще им се възхищавам и търся такива хора наоколо, но за повечето стрейт едж определено се е превърнал в етикет, който ще използват за няколко години и след това изхвърлят от своето свободно време, когато техните приятели кажат, че е дошло време да "израстат модата" и "да пораснат." Въпреки това, наистина не ми пука особено. Хората правят каквото сметнат за добре и обикновено не е изненада ако променят позициите си. Както с всяко понятие или етикет, аз не смятам за важно да наричам себе си стрейт едж повече, въпреки че все още съм такъв (и съм вече повече от 10 години). За мен няма значение да се наричам по този начин, особено след като стрейт едж хлапетата вече са направили толкова много да опорочат името Straight Edge като се държат елитистки или просто са толкова глупави, колкото всеки средностатистически човек. Нещото, което обаче не мога да приема е някой наричащ се стрейт едж, който яде месо/fast food и пие газирани безалкохолни (продуктите на кока-кола). "Poison Free", ъ? Да бе, да. Да консумираш тези лайна е много по-отровно за теб и планетата, отколкото да пушиш марихуана от време на време, можете да сте сигурни в това. Както и да е, обратно към моята гледна точка--аз правя каквото правя и живея както живея за себе си, и няма такъв етикет, който да обхваща всичко, което съм, така че за какво говорим? И защо трябва целенасочено да асоцирам себе си с такава опетнена група хора, които сега са станали тъжна сянка на оригиналните идеи на движението? Не искам напълно да оплювам модерната Straight Edge сцена, просто не ми харесват много неща в нея. Мога само да си пожелая повече хлапета днес да прегърнат стрейт едж идеите по начина, по който банди като Minor Threat или Trial разбират стрейт-еджа: използване чистотата на ума (трезвеността) в борба за трансформиране на обществото към по-добро.

Всичките ли сте вегани и мислите ли, че да се говори за веганството наистина е важна тема в хардкор/пънк сцената?

Не всички сме вегани. Дори не всички сме вегетарианци. Сменихме много членове, откакто бандата съществува от 2002, определено имаше времена, когато всичките бяхме най-малкото вегетарианци, или времена, когато повечето от нас бяха вегани, но в момента аз съм единственият веган в бандата. Аз използвам моя статус като мениджър на бандата, за да съм сигурен, че пичовете винаги ще ядат веган храна, която съм договорил с промоутърите хаха. На тях не им пука. Всичките се научиха да ядат веганско ядене, когато сме на турне, дори и да се кълнат, че никога няма да станат вегани. Никога не съм бил в състояние да направя веганизма важна тема в Die Young, просто защото тази банда никога не е обявявала специална идеологическа платформа, защото винаги сме имали членове, които имат различни виждания за нещата от останалите. Нашата асоциация с веган хардкор движението винаги е идвала лично заради мен и нашите близки приятелски отношения с банди като 7 Generations, Gather, Kingdom, и т.н. Смятам, че веганизма е много важна тема за днешната хардкор сцена, и мисля, че винаги ще бъде без значение колко хлапета няма да му обръщат внимание или ще му се подиграват, защото веганизма, за мен, е един от малкото отговорни към Земята избори, които всеки един от нас може да направи в тази грозна, самоунищожаваща се цивилизация, която се отнася към природата и животите на други видове просто като към ресурси. Не смятам, че някога достатъчно хора ще приемат веганизма, че да разрешим проблема със замърсяването и нарушеното био-разнообразие - проблеми причинени от цивилизацията, но мисля, че е похвално решение всеки човек да стане веган, т.е. да покаже, че уважава стойността на живота на другите видове, и да покаже, че уважава стойноста на живота на планетата, която промишленото животновъдство убива с неимоверни темпове чрез високото ниво замърсяване на въздуха, почвата, и водата. Не става въпрос дали харесваш вкуса на месото или не. Става въпрос да попиташ себе си какво е нужно за нашата планета в този точно определен момент на човешката история.

В момента има силно институционализирано насилие срещу Animal Liberation Front (ALF) и Earth Liberation Front (ELF) активисти с САЩ. Можете ли да ни разкажете повече за термина "Зелен страх" ("Green Scare"), тъй като хората тук изглежда не са запознати с това? Също така как можем да превъзмогнем различията между различните активистки клики, например процеса срещу SHAC7 (арестувани активисти от кампанията срещу лабораториите HLS) е добър пример за коопериране между различни активистки групи, защото не става въпрос само арестуване на активисти за правата на животните, но и за държавни репресии, потъпкване на свободата на словото и нарушаване на човешките права в една преживяла 11.9. Америка?

Терминът "Зелен страх" е игра на думи от оригиналния "Червен страх" ("Red Scare"), който е измислен от сенатора републиканец Джоузеф Макарти, на реч изнесена на 9 февруари 1950, когато обвинява членове на американското правителство и високопоставени личности от американския политически елит, че са комунисти. Когато започва Студената война и американското правителство започва да търси всички комунисти живеещи в Щатите, както и да насажда истерия и омраза срещу комунистите за да разпалва Студената война. Сегашната истерия създадена от американското правителство е главно срещу исляма, но също така и срещу т.нар. "еко-терористи" (именно за тях се отнася термина "Зелен страх"). [червен страх - страх от лошите комунисти през студената война; зелен страх - страх от лошите "еко-терористи"] Animal и Earth Liberation Front активистите бяха набелязани от американското правителство, защото се смятат за главната заплаха за индустриалното животновъдство и експлоататорските (към животните и природата) бизнеси от всякакъв вид. Ти си абсолютно прав относно SHAC 7 процеса, защото той изкара на дневен ред много различни теми като свободата на словото, правата на животните, властта на корпорациите, и много много други. Надявам се, че като говорим или пишем за SHAC процеса повече хора ще направят връзката между потъпкването на свободата на словото от правителството и правата на животните или нещо друго, но много от близките ми приятели дори не са склонни да погледнат по-дълбоко в страната на аргумента свързана с правата на животните. В повечето случаи, хората подкрепящи арестуваните активисти от SHAC са главно от движението за правата на животните. Наистина искрено, нямам представа как можем да превъзмогнем различията между различните активистки общности за момента.

Занимава ли се някой от групата с активизъм за правата на животните?

Да, понякога.

Като веган как гледаш на въпроса с абортите? Можеш ли открито да говориш на тази тема?

Предполагам, че имаш предвид как за много хора изглежда, че да си подържник на правото на жените за аборт, докато се бориш за по-добър живот на животните е нелогично. Много хора смятат за абсурдно да подкрепяш свещеното право на живот на животните, а да не подкрепяш правото на живот на човека. Но лично за мен, трябва да кажа, че всяко нещо трябва да консумира друго нещо, за да живее - тоест, за да живее нещо, друго трябва да умре. Вярвам, че всички сме част от хранителната верига, но сега сме част от система, наречена цивилизация, която ни води до вярването, че сме отделени от хранителната верига. Когато цивилизацията изчезне, ние отново ще сме част от хранителната верига. Дори тогава, вярвам, че не бих бил жесток към животните, защото също така вярвам в милосърдието, но това не значи, че животните няма и не бива да бъдат изяждани. Жестокостта да убиеш диво животно с голи ръце, или с копие, или с неогнестрелно оръжие не е нищо в сравнение с жестокостите в съвременните промишлени животновъдни ферми, които работят така, сякаш живота на животните е без значение. Такива ферми и икономическата система, която ги подкрепя, не могат да функционират без това предварително условие - да гледаме на живите същества като на незначителни парчета месо. Но също така аз не вярвам и в жестокостта към хората. И не усещам, като нещо толкова жестоко да абортираш човешки зародиш, точно защото със сигурност има условия в съвременния живот, които са много по-лоши от смъртта (например да си роден в жалка бедност, или при необмислено забременяване например на родители наркомани, или при родители, които не искат да те приемат). В такива случаи смятам, че ще е акт на милосърдие да отхвърлиш зародиша. Сещате се, живота е толкова труден дори в привилегировано общество, когато си обграден с любов. Не мога да си представя да живея живот без любов и комфорт. Ако бях зародиш, роден в мръсна и нежелана ситуация, аз наистина мисля, че би било по-добре да имам възможност да избера съзнателно дали да бъда роден или не, така че да мога да си спестя болката на човешкото съзнание извън утробата. Бих направил зародишно убийство! хаха. Обзалагам се, че някои хора мислят, че това е ужасен начин да гледаш на живота, но аз мисля, че тези хора със сигурност не мислят за света на близо 7 милиарда души, подържан от западащ петролен пазар, нито мислят за отвратителното екологично бъдеще на тази планета. Фактически, те вероятно са същите хора, които не виждат явната връзка, че това, което причиняваме на планетата чрез индустриалния "прогрес" скоро ще ни приклещи всички (ако вече не го е направило). Според някои абортите са лош прецедент на отношение към човешкия живот, но е рядко да видиш активисти "за живота" (на англ. pro-life), които да правят нещо друго освен да тормозят жени, излизащи от клиниката за планиране на деца или да им цапат колите с ЛАЙНЯНИ лепенки против абортите, така че не съм учуден, че те така и не успяват да видят друга переспектива за живота на планетата Земя освен "Първо хората! Всичко за хората! Спасете хората!". Наистина, каква банда плиткоумни идиоти! Те трябва да бъдат абортирани. Жалко, че не са били премахнати чрез аборт! При всички случаи, никой не иска аборти. Аз никога не го бих пожелал на жена. Но от първостепенно значение е, това да бъде неин собствен избор, защото това не е физическа и емоционална болка, която аз понасям директно, защото аз съм мъж. Надявам се, че абортите могат да се предотвратят максимално възможно, но в свят като този, също е нужно да оставяме възможност за милост както за жената, така и за зародиша.

Няколко думи за завършек на това интервю, може би позитивно послание, за хората, които го четат.

Истина е, че ако се бориш твърдо срещу управляващият света ред, надеждата неминуемо ще те напусне. Но ако имаш достатъчно любов в сърцето си --към живота, към планетата, към себе си и тези около теб-- тогава ще намериш силата да продължиш да се бориш! Колкото и понякога да усещам омразата като водеща муза в писането на текстове или дейностите ми в Die Young, не мога да отрека, че винаги съм чувствал страст и любов в смисъл на "живеене" (в романтичният смисъл на думата), които са ме водили, когато съм усещал всяка надежда загубена. Масите ще ни провалят. Правителствата ще ни провалят. Всичко е в нашите ръце --ти и аз-- да направим каквото е необходимо, за да се случат промените. Ние ще сме в състояние да се преборим с всички тези огромни страхове насаедни в нас само чрез огромна съпротива, ако имаме достатъчно любов в нашите сърца, за да я постигнем!

Daniel "The Reverend White Devil" - Die Young (TX) / лято 2008
www.dieyoung.com
www.myspace.com/dieyoungtxhc