
Би ли ни разказал етапите от историята на Gather?
Добре. С Gather започнахме в началото на 2004-та, след като всеки от нас беше присъствал на Total Liberation Fest в Ери, Пенсилвания. Алан и аз живеехме заедно тогава и почувствахме, че искаме да правим музиката, която харесваме най-много. Скоро сестра ми Ева (Джини) се захвана да пее и да пише страхотните си текстове. Ранди се премести от Северна в Южна Калифорния и се включи на баса. Съставът на Gather бе утвърден и скоро след това започнахме да се чувстваме като семейство.
Записахме своето демо със Скот Краус от Earth Crisis, сами си го издадохме, като приложихме към него брошура за правата на животните и потеглихме на Total Liberation Tour през лятото на 2004-та. По време на това турне решихме да започнем работа с Ерик и New Eden Records. Той издаде нашето демо като ЕР и пое издаването на 7” сплита ни със страхотните Seven Generations. Песните за него записахме отново със Скот Краус.
На този етап съумяхме да направим турне по западното крайбрежие и да свирим в Мексико Сити, Мексико, и да започнем да пишем песни за дългосвирещ албум.
По това време Алан се зае да кара магистратурата си и взехме решение, че когато той се освободи, ще издадем албум и и ще направим мащабно турне.
И така, записахме дебютния си албум “Beyond The Ruins” с Вик ДиКара от групата 108 и го издадохме чрез xCatalystx Records. През лятото на 2006-та направихме американско турне със Seven Generations и Kingdom, а през зимата отскочихме до Европа и свирихме с италианците To Kill. Последното ни мини-турне беше с xBISHOPx. Последваха незабелязаното ни изпълнение на реюниъна на Earth Crisis, както и невероятните ни последни няколко концерта, преди да се разпаднем през май 2007.
Най-общо това са основните етапи от историята на Gather.
Какво ви подтикна да зе захванете с правене на музика? Имаше ли нещо по-специално или просто искахте да изразите политическите си възгледи и веган стрейт-едж начина си на живот?
Всички ние свирим от години. Още отпреди да започне толкова да ни вълнува политиката сме свирили нещо като “пънк”. Получи се, че всички се бяхме въвлекли в политиката, веганизма и стрейт-еджа, анархизма, още преди да сформираме групата. Решихме да започнем с Gather, с намерението да хванем най-доброто от любимите си групи от 90-те като Chokehold, Another Victim и Culture. Имаме влияния и от съвременни групи, с които сме свирили, като Purified In Blood, Make Move или Seven Generations.
Също така между 2003-та и 2004-та преценихме, че има огромна жажда за политически послания в хардкора. Първоначално искахме посланието ни да е основно свързано с правата на животните, но скоро установихме, че борбата за освобождение трябва да се води на всички фронтове. Против всякаква форма на експлоатация, както за хората, така и за животните, затова започнахме да пеем за ПЪЛНО ОСВОБОЖДЕНИЕ.
Какви са основните постижения на Gather през годините? Също така – за това време какви промени в хардкор сцената сте забелязали, както в положителен, така и в негативен план?
Когато започнахме да свирим, не познавахме много хора от местната хардкор сцена или от веган стрейт-едж сцената като цяло. Бяхме просто огромни фенове на хардкора, отдадени на сцената и етиката, която струи от нея. Поставихме си разни “изпълними цели”, които обаче не очаквахме наистина да постигнем, но успяхме... като това да издадем албум, да направим американско турне, да свирим с Purification, да сключим договор с xCatalystx и да свирим в Европа.
Тези цели постигнахме, но не успяхме например да направим концерт с Maroon, да отидем до Япония или да свирим с Point Of No Return в Южна Америка.
През последните години хардкор сцената според мен се подобри в много отношения. Има все повече политически настроени или веган/стрейт-едж хлапета, отколкото преди 7-8 години. Има доста по-големи банди, които нямат проблем да изразят тези свои убеждения. Та това е приятната част. За неприятната дори не ми се говори. Всички знаем за какво става въпрос – хлапета в крак с модата, прокрадващи се в ъндърграунд сцената и лайнари, които мошват, за да изглеждат “готини”, вместо да си правят кефа.
 В момента наблюдаваме доста насилие от страна на властите и полицейско влияние над “зелените анархисти”, радикалните еколози и активистите за освобождение на животните. Би ли ни разказал малко повече по въпроса, тъй като според мен доста хора тук, в Източна Европа, не са много наясно с това. С какво Gather подкрепя SHAC7 и останалите жертви на Green Scare и AETA (полицейски репресии срещу защитниците на правата на животните)? Само чрез благотворителни концерти и продажба на CD-та? С какво още подпомагате тези политически затворници?
През последната година САЩ определено удари с железен юмрук по екологичните и подкрепящите правата на животните радикални групировки. Най-забележим е фактът, че SHAC7 бяха обявени за виновни и осъдени на години затвор заради участието си в реална кампания срещу конкретна мултинационална корпорация - Huntington Life Sciences. Подтиквам всеки, който чете това интервю, да прегледа www.shac7.com. В залавянето на активисти от Калифорния са били замесени внедрени агенти на ФБР и доносници. ALF (Animal Liberation Front) и ЕLF (Earth Liberation Front) са смятани за най-голямата домашна “терористична” заплаха на територията на САЩ.
Чрез текстовете на песните и посланията, които отправяме на сцената се опитвахме да информираме хората относно Green Scare. Дарили сме не малка парична сума за политическите затворници на Green Scare и след като се разпаднахме. С някои от тях се опитваме да подържаме връзка по пощата.
Според мен най-важният момент в борбата е подържането на пряка връзка със затворниците и солидарността към тях, защото ако заловеният бъде забравен, никой няма да остане верен на дейността му.
Всичко това са начини да се подпомогнат затворниците – писма, дарения и идеологическа лоялност. Трябва да подкрепяме радикални мерки, когато това е необходимо и да се действа – чрез солидарност и чрез директна помощ.
Като за финал, чувал съм от самите политически затворници, че най-доброто, което човек може да направи за тях, е да предприема пряко действие, да продължи тяхното дело. А пък после по новините активистите в затвора ще научат за това! Има ли по-добър начин да се покаже подкрепа от това да се демонстрира същия подход?
Какво би казал за PETA и мейнстрийм активизма? Като че ли някои движения за правата на животните не целят точно да променят нещата към по-добро, а по-скоро да бъдат показани по новините. Например случаите с арестувани активисти е по-добре да получат по-широка попюлярност, да бъдат представени в медиите, дори и да не се представени толкова обективно.
Не знам, по мое мнение мейнстрийм активизмът е неефективен и, което е по-неприятното, печели от самото съществуване на индустриите, които злоупотребяват с животните (получавайки дарения и подобни простотии). Не казвам, че замесените в тази дейност не проявяват състрадание, а просто че методите им са неефикасни.
Също така не определям ЛЕГАЛНИТЕ методи изобщо като неефективни, а само тези, които са мейнстрийм. Много действия са напълно безопасни и в същото време са ефективни – заснемане на филми, показващи експлоатация, спасителни акции, нарушаване на хода на някое събитие и т.н. Макар да е лесно да се хиперболизират “големите” незаконни действия, мисля, че е необходимо повече хора да бъдат активни, независимо от възможните последици.
С какво подържате активизма си в ежедневието, извън групата? С какво се занимавате и в какви колективи и проекти участвате?
Никой от нас не участва в каквито и да било организации. Алан има постоянна работа като учител в алтернативно училище тук в Калифорния. Аз също имам постоянна работа и същевременно свиря в още три хардкор банди. Ева и Ранди са безработни. В Америка трудно се живее без работа, ако няма кой да те издържа, така че да работиш е по-важно в случая, защото прави това възможно. Не бих желал да задълбавам повече.
Как бихме могли да стопим ледовете между различните активистки движения, които като че ли взаимно си пречат?
Не мисля, че това е възможно. Най-сериозният опит да бъде постигнато това, за който се сещам, беше по време на процеса срещу SHAC7. Беше направено огромно усилие да се покаже, че, макар SHAC7 да са активисти за правата на животните, в самия процес става въпрос за нещо по-голямо, а именно нарушават се човешките права и свободата на словото. Така бяха привлечени либерални групи в подкрепа на SHAC7, които защитават свободата на словото и пречат на правителството да арестува и осъжда хора, които не са нарушили закона. Но в една преживяла 11-ти септември АмериКККа това е често срещано явление, особено за хората с различен цвят на кожата.
Не мисля, че активистките формирования някога ще се обединят в една голяма организация за пълно освобождение, просто защото хората в повечето активистки групи обръщат внимание само на един конкретен проблем. Хора, които обръщат внимание само на това, остават слепи за свързаността на всички освободителни акции. Хората, които забелязват това, преминават към активистки или анархистки начин на борба с цел да се противопоставят на системата като цяло. Така че болшинството от хора, които биха взели участие в активизъм за тотално освобождение, всъщност странят от активизма на групите, занимаващи се само с един проблем, тъй като забелязват ограничеността им.
Какво мислиш за примитивизма, анти-технологичния подход и отричането на символната култура?
Най-силно ме вълнува начинът на мислене – според мен това най-добре се разпределя с течение на времето. “Примитивизмът” и примитивстките УМЕНИЯ са важни, тъй като напомнят на хората, че оцеляването извън градовете не зависи непременно от парите, а по-скоро от уменията. Да предположим, че няма бензин. Никой от нас не би си дал сметка колко сме зависими всички ние от бензина и как бихме се оправили ако горивото, което все повече се изчерпва от земните недра изведнъж спре да блика.
Отричането на “символнате култура”, както го наричаш, е според мен един от най-добрите начини да запазиш самообладание в един свят, постоянно обстрелван с умствена отрова. Ако разгледаме естествознанието и трудовете на съвременните антрополози и философи, които изследват произхода на нашата подлежаща на разцепване цивилизация, бихме могли да си представим живот без зависимостта от телевизия, списания, часовници и от задомяването изобщо. Колкото и налудничаво да звучи сега, мисля, че тези ни умения ще се окажат ценни с времето – преосмисляне на “времето”, живот на открито, умения за оцеляване и малки общностни единици като племенни групи. 
Възнамерявате да свирите последните си концерти около реюниън-а на Earth Crisis. Какво е мнението ви за тях и всичките тези противоречия, които следват тази банда?
С Earth Crisis не бяха последните ни концерти. Поканиха ни да свирим на реюниън концерта им в Калифорния, за което бяхме доста развълнувани. Много сме научили от тях, когато навлизахме в хардкора и записахме ЕР-то и сплита си с техния китарист, Скот Краус.
Бяхме до известна степен заплеснати по случките около Earth Crisis, защото бяхме доста млади преди 5 години, но сега сме наясно с тези противоречия и свързаността им с хардкора през 90-те години. Сега бих казал, че преди 10 години нямаше да ги харесвам толкова, ако тогава бях такъв, какъвто съм в момента. Но предвид че израснах в малко градче, където единственото, което ме вълнуваше, бяха текстовете и обяснения на техните песни, бих казал, че Earth Crisis са важна част от живота ми и сцената, от която съм част.
Как гледаш на хомофобията и останалите форми на дискриминация в американската хардкор сцена? Какво мислиш за хомофобската и изкривена сексуална Хардлайн позиция на последователите на Vegan Reich преди години и тяхното отражение сега?
Който си губи времето в разискаване и защитаване на малоумната идея, че хомосексуализма е в разрив с природните норми и е нещо неправилно, е просто жалък.
Според нас тези хомофоби нямат място в каквато и да било сцена и ОПРЕДЕЛЕНО не са част от нашата. ХАРДЛАЙНЪТ Е МЪРТЪВ и ако някой се смята за негов поддръжник, значи живее в миналото и не му дреме за живота извън идиотските си морални устои, а с времето ще се изпари, тъй като реално няма никаква сцена, която да застане зад неговите малоумни идеи. Ненавиждам иначе малкото известни ми тъпанари, които все още изливат старата Хардлайн реторика по разни интернет форуми.
Усилено се противопоставяте на организираната религия и християнската църква. Но какво ще кажете за Исляма и останалите духовни и религиозни течения, намиращи почва във веган / стрейт едж сцената?
Която и група или хардкор хлапе да проповядва начин на живот, съобразен с религиозните догми и начин на мислене, най-добре веднага да се разкара от хардкора и да ходи да си пропилява живота в някоя църква!!!
Мислиш ли, че извършените в последно време атаки от страна на САЩ и техните съюзници над ислямски страни могат да прерастнат в нещо далеч по-лошо?
Разбира се.
Терористичните действия, извършвани от АмериКККа срещу други страни с цел икономически просперитет и под влиянието на Израел, определено ще доведат до отмъщение от страна на засегнатите. Понятието в случая е “ответен удар” – когато извършваме терористични актове и масови убийства, тези действия би следвало да ни се върнат.
Ами израелската окупация на Палестина?
Смятам, че това е много заплетен въпрос и дори най-просветените специалисти не могат да се изкажат еднозначно мнение. Аз обаче от своя страна изпитвам силна омраза към Израел и тяхната репресивна политика на терор и геноцид срещу Палестина. Толкова силно ги мразя!!!! Мразя Израел за това, че използват ракети, за да убиват палестинци, но наричат палестинците, които се самовзривяват “терористи”, само защото не могат да си позволят да използват оръжия като израелските ракети. Мразя Израел заради натиска, който оказва на САЩ да се въвлече във войни и заради подкрепата, която им оказва в хода на тяхната инвазия, като същевременно се възползва от тях, продължавайки нападенията, дори противно на исканията на U$ правителството. Мразя консервативните америКККанци, които подкрепят Израел заради смехотворното твърдение, че владеенето на палестинските земи е нужно с оглед на библейската им важност. Културният геноцид в Палестина в крайна сметка може да бъде характеризиран със загубата на хиляди човешки животи и тяхната земя! FUCK THE U$A! и FUCK ISRAHELL! Заради техните престъпления срещу човечеството и планетата.  Има някои крайни веган стрейт-едж групи и хора в Европа. Стрейт-едж начинът на живот и идеалите на радикалната хардкор сцена вече навлязоха в неонацистката общност. Има активни национал-социалисти, които участват в дейности, защитаващи природата и правата на животните. В страни като Италия и Русия има нещо като неонацистка веган стрейт-едж сцена. При положение, че идеята е същата, що се отнася до тази кауза, какво би казал за нацисти, които споделят вашето мислене. Бихте ли се кооперирали с нацисти, които се борят за същата кауза – борба срещу вивисекцията, месната индустрия и фермите за производство на кожи, освобождение на животни и радикална екология?
Разбира се че не. Тези хора са крайно непоследователни и въобще не се борят за свобода и равенство. Gather винаги е била анархистка група със стремеж към автономия и равенство. Месната индустрия трябва да бъде разгромена на всяка цена, но в никакъв случай не бива да се съюзяваме с хора, които в действителност са наши врагове.
Знаеш ли нещо за България?
Преди да се допитам до Wikipedia? Нищо!
Но след като се консултирах, нека кажа: добре дошли в Европейския Съюз! хаха
Някакви проекти след разпадането на Gather?
В момента се занимавам с 3 нови групи. Все още са в доста ранна фаза. Ако някой се интересува, добавете Gather в myspace на адрес www.myspace.com/gather и стойте в течение на бюлетините, касаещи бъдещи проекти. От останалите в момента не бих казал че някой се занимава с други групи, макар че Алан пише музиката за нещо ново, което се надява да стартира в скоро време. Целта му е “да напише следващия “Firestorm’”. Също така работи в момента над третия брой от своя зин “What We Have!”. Да му пожелаем успех!
Последни думи?
Благодаря ти за търпението в получаването на това интервю с такова закъснение. Благодаря ти за вниманието и подкрепата!
Ако някой има въпроси, можете да се свържете с мен на ibdrugfree@gmail.com
Благодаря!
Дъстин Хол, барабанист на Gather
2007
|