Интервю с бразилската метълкор банда Confronto, взето преди техния концерт в София на 17.07.2007 в Swingin’ Hall.

Здравейте! Като за начало, можете ли да уточните все още ли се водите веган/стрейт едж банда?

На 100% подкрепяме веган начина на живот, но един от нас не е веган, а вегетарианец. Останалите трима сме веган стрейт едж.

Бихте ли ни разказали накратко историята на групата, какъв е настоящият ви състав и т.н.

Започнахме през 1999 и до момента от 8 години сме в непроменен състав – Maximiliano (китара), Eduardo (бас), Felipe Ribeiro (барабани) и моя милост – Felipe Chehuan (вокали).

По средата на турне сте. Харесва ли ви да свирите пред публика като тази в България?

Наистина сме на турне, имаме общо 36 концерта и ни остават още около 30. Преди 2 дни свирихме във Варна и сега сме тук, в София. Концертът във Варна беше страхотен, имаше много хора и пред тях разказахме за проблемите в Бразилия и Южна Америка. И днес ще е така – между песните ще говорим за нашия свят.

Движението за правата на животните като че ли се разпространява в по-развитите страни, а стрейт-еджът прилича повече на ученическа мода. Не е ли по-важно да си градите имидж на политическа банда, защитаваща правата на работниците и социалните борби, отколкото хората да ви определят като веган стрейт едж банда?

Да, ние обръщаме внимание не само на веган начина на живот, обсъждаме и проблемите в латиноамериканската политика. Според мен веганизмът е мното важен като форма на революция и трябва да се дискутира, но също така имаме и много други теми. Веганизмът е само част от идеите ни. Обръщаме внимание на много социални проблеми по света, само част от които са правата на животните. В Бразилия се провежда един от най-големите D.I.Y. фестове – Verdurada. Там след концертите се раздава безплатна веганска храна за всички. Последния път, когато свирихме там, имаше поне 1000 човека. Не всички присъстващи са вегани, но определено всички са наясно как стоят нещата.

Какво е да бъдеш веган в Бразилия, един от най-големите износители на соя в света? Чувал съм, че около 75% от соята засята в Бразилия се използва за угояване на рогатия добитък, който отива в кланиците, а след това всичко се изнася в САЩ.

Наистина Бразилия е най-големият износитл на соя, не само към САЩ, но и Европа. Голяма част от соята се използва за фураж. Истината е, че икономиката на Третия свят е изцяло американизирана и соята се явява поредният продукт. Месната индустрия печели добре и се старае да запази приходите си, така че тук вегетарианството и веганизмът се явяват противодействие, защото системата не подкрепя този начин на живот, а изкарва пари от месото. Също така има и хора, които използват вегетарианството, без самите те да са вегетарианци.

Дъждовни гори биват изсичани с цел производство на повече соя...

Да, понякога хората не ги е грижа за природата и я използват само за да извлекат от нея печалба.

А какво мислите за събрания като Световния социален форум в Порто Алегре? Според вас може ли да се постигне нещо с подобни социални движения и как ги намирате – авторитарно или наистина либертарно леви?

Това е един от опитите да бъде променен света около нас. В Южна Америка, а и в целия свят има множество подобни движения. Много хора се борят за свобода и тези форуми са част от това глобално движение. Подобни действия са от значение, защото ако не се променим сега, няма кой да го направи вместо нас. Проблемът е, че в Бразилия не е както тук (в България) например. Нямаме малки проблеми, а само големи такива като липсата на каквито и да било условия за хората – жилища, болници, училища. Повечето хора се борят за оцеляване и ние заемаме тяхната страна, а с текстовете си обръщаме внимание на бедността и проблемите на Третия свят, които са и наши.

Според вас пикетерос движението и окупираните фабрики в Аржентина могат ли да бъдат разглеждани като една наистина работеща алтернатива на капитализма?

Не само окупираните фабрики в Аржентина, а и в Бразилия е така – избира се парче земя, където не живее никой, и се “окупира” с цел да бъдат заселени семейства там, започват да обработват земята и така променят своя живот. В Бразилия с движението Nolands е същото като фабриките в Аржентина. Според мен това наистина е от значение.

А според вас този метод по-ефективен ли е от Социалния форум?

Да, смятаме, че прякото действие е по-добро от социалните форуми – когато искаш да промениш нещо, просто отиваш и го променяш. Колко дълго ще ни се налага да чакаме иначе?

Да разбираме ли, че споделяте нашето мнение, че подобни сбирки на неправителствени организации и леви са значително по-малко ефективни от движения като Nolands, пикетерос..?

Всички политици постоянно ни обещават как щели да променят нещо, но в крайна сметка нищо ново под Слънцето. Затова хората трябва сами да се борят за своите права. От векове бразилският народ чака да получи земя, работа, здравеопазване и изобщо по-добър начин на живот, но това така и не се случва. След изтребването на индианците робите от Африка биват изпратени в Бразилия, в следствие на което 60% от бразилското население днес са чернокожи и наистина е много тежко. Няма равнопоставеност и във висшето образование – само 2% изобщо постъпват в колеж. Има университети, но те са достъпни само за богатите, а повечето хора са без пукната пара. Иначе са безплатни, но за да влезеш там е необходимо време да учиш, а това е невъзможно без пари и родители, които да те подкрепят. Затова ако отидеш там, виждаш паркирани отвън само скъпи автомобили. Най-големият проблем в нашата родина е това, че виждаш навсякъде семейства, изгубили всяка надежда, които поглеждат в бъдещето и не виждат нищо. Те нямат какво да губят. Няма правителство, което да застане зад тях, вероятно не разполагат с дом или стабилна работа. Така че е логично да се опитат да се променят. Просто такава е реалността тук. А аз ако не работя просто съм обречен.

Повечето президенти в Южна Америка са левичари. Мислите ли, че са в състояние да променят нещо? Или това е просто поредната форма на ляв авторитаризъм?

Проблемът е, че в Бразилия например има население от 200 милиона души на огромна територия. Разделена е на щати със самостоятелни правителства, които обаче не могат да променят нищо без намеса отгоре. Не мога да кажа дали управляващите се справят добре или не, но знам със сигурност, че е крайно време нещо да се промени. Настоящият президент на Бразилия е на поста си от 5 години, през което време животът в семейството и в квартала ми остана същият – нищо не се е променило. По телевизията наистина изказват добри идеи, но като че ли на практика не ги осъществяват.

Значи според вас системата не може да бъде променена отвътре?

Хората сами се променят.

След тази болезнена тема, малко въпроси за сцената в Бразилия. Какво се слочва с групите в момента? Запознати ли сте с някакви проекти на момчетата от Point Of No Return, които се разпаднаха преди около година? Спомням си, че барабанистът им свиреше в Good Intentions.

Point Of No Return бяха много важна група, но за съжаление се разпаднаха. Не съм сигурен, предполагам, че някои от тях имат и нови проекти. Имаме обаче и други добри групи като Krisiun, Ratos de Porão и Carahter, за които всъщност не съм сигурен дали все още свирят или също са се разпаднали. Има една нова и много добра група от Рио, която се казва Norte Cartel. Сцената е добра, получават се добри концерти. В момента метъл и хардкор сцената са се обединили. Свирили сме с Napalm Death, Brujeria, Ratos de Porão, имахме страхотен концерт със Sick Of It All в Буенос Айрес. Сцената е добра не само в Бразилия, но и в Чили, Аржентина, Колумбия, Еквадор...

Да се прави турне в Южна Америка вероятно е доста трудно поради големите разстояния.

Така е. Тук например можеш да вземеш кола и да отскочиш до Румъния. Пътуването при нас излиза много скъпо, но се стараем. Да направиш голямо южноамериканско турне не е така лесно както да направиш европейско. Дори само Бразилия е огромна страна.

Последен въпрос – какво е от по-голямо значение за вас – музиката или посланието?

И двете са от значение.

Понеже тук в България повечето групи обръщат внимание предимно на музиката...

И на други места е така, но аз бих казал, че съотношението музика към послание трябва да бъде 50/50. Много често хлапета идват при нас и казват “Ей, чух ваша песен, прочетох текста и много ми хареса – не плямпате за духове, демони и стереотипите на метъла или на хардкора”. Хлапета в Бразилия са идвали и са ни казвали “Вие променихте живота ми”. Това според мен е същината на въпроса – когато някой ти говори от сърце.

Бихте ли казали нещо за финал на читателите на това интервю?

Разбира се. Благодаря много за това интервю. Радваме се, че сме тук, градът е прекрасен. Прекарваме си добре и се надяваме да дойдем отново. Радвам се, че се видяхме, удоволствието беше изцяло наше.

  XXX 2007 XXX